Французите и 1968

Президентът Саркози вижда в 68-ма корена на всички обществени злини. Социологът Жан Пиер льо Гоф обръща внимание обаче на нещо друго:

"Ако не беше май 68 Франция нямаше да има днес президент със семейство, пъстро като черга, тоест един разведен мъж с деца от няколко брака, нито пък президент с еврейски корени; с една дума - Никола Саркози просто нямаше да бъде президент, ако не беше 68."

С полемиката си срещу 68 обаче Саркози сложи пръста в една отворена рана:

за днешните работници онази дата не означава нищо. Социологът Льо Гоф казва, че днес наследството на студентския и работнически бунт не съществува повече, тъй като повечето табута в съвременното общество били вече паднали. А за самите студенти то е едно досадно наследство:

"Аз не желая постоянно да ми се напомня и постоянно да бъда сравнявана с 68. Само че историята не може да бъде ликвидирана просто така. Фактът, че Саркози говори за това, показва, че наследството на 68 продължава да съществува някак си" - казва студентката Жули.

Равнопоставеност, сексуална разкрепостеност, отваряне на университетите за широките маси

- това са важни завоевания за съвременните студенти, въпреки че днес те имат съвсем други приоритети и проблеми. Какво е най-важното за днешното студенство? Ето мнението на Жан Батист Прево от най-голямата студентска организация ЮНЕФ:

"Те имат социални проблеми, които през 68 просто не съществуваха. Безработицата например е съвременен проблем, който не бе актуален преди 40 години. Освен това мисля, че условията за следване са много по-тежки, отколкото са били навремето. Условията за следване и безработицата - това са главните проблеми на днешните студенти във Франция, но мисля и в цяла Европа. А на тези проблеми не може да се даде смислен отговор, ако постоянно се правят сравнения между сега и 68."