Франция е за затягане на критериите за еврочленство

Единодушно е мнението на европейците, че преговорите за присъединяване на Турция към общността няма да са никак леки. С това обаче се изчерпват всички общности между тях. Непосредствено преди започването на практическите преговори, възникна ожесточена препирня, как да се водят те. Дали както с всички досегашни кандидати или доста по- критично, тъй като “Турция все пак не е Естония” – както се изрази един френски дипломат. Ако Комисията на постоянните представители на страните-членки на общността, която заседава днес в Брюксел, не намери изход от този конфликт, той ше трябва да бъде решен в понеделник от външните министри. Това може да предизвика нова криза в отношенията с Анкара, където и без друго са живи съмненията, че доста европейци искат да водят преговорите не с цел да приемат Турция в общността, а по-скоро с намерението да я държат настрана.

Имайки предвид разправиите около Гърция и Кипър, Франция настоява, в бъдеще ЕС да се задължи писмено, при проверката на изпълнението на преговорните глави, които са около 30 на брой, постоянно да проверяват “Копенхагенските критерии”. Става дума за демокрация, правова държава, човешки права и малцинствени права. Според противниците на това предложение - най-вече Великобритания и Испания – за изпълнението на Копенхагенските критерии се следи така или иначе, поради което нямало нужда, това да се фиксира в писмен вид отново. Двете страни обвиняват също така Франция, че с по-твърдия си подход спрямо Турция преследва да извлече вътрешнополитически дивиденти. В този упрек има нещо вярно. Само че, твърдението, че нямало значение, дали при всяка преговорна стъпка има писмено въведено задължение да се проверяват Копенхагенските критерии или не, просто се разминава с действителността. Този конфликт е по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако френската линия успее да се наложи, това ще доведе до промяна на обичайната до момента стратегия на Европейската комисия при воденето на преговорите за присъединяване. До момента важеше правилото, че се започва с по-леки глави като например “Изследвания и развитие”, а по-трудните – като правова държава или човешки и малцинствени права се оставят за към края на преговорите. Тъй като преговорния процес по принцип продължава в рамките на години, по този начин кандидатките за членство получават допълнително време да се сближат със стойностите на ЕС и да хармонизират политическите си структури. Това от една страна. От друга – се намалява опасността от провал на целия преговорен процес, защото със всяка приключена глава се създават факти, които в крайна сметка имат такава тежест, че отхвърлянето на европейското членство за на практика се превръща в нереалистично. Следователно, “Копенхаген” до момента съзнателно е бил разглеждан в късен етап на преговорите.

Това следва да се промени, за да придобие процесът на присъединяване от самото начало политически измерения – настояват сега френските дипломати. Париж си е избрал и онази глава, която до момента винаги е била разглеждана втора поред: “образование и култура”. Ако Копенхагенските критерии се приложат към нея строго, тогава лесната на пръв поглед преговорна глава, лесно може да се превърне в една от най-трудните. Защото тогава би трябвало да се проверява, дали на практика съществува равнопоставеност на момичетата и жените или на малцинствата в образованието или в свободата на културните изяви. Нещо повече – тази глава ще може да се закрие едва тогава, когато Турция преодолее проблемите си в тези области. Така концепцията “от лесното към по-трудното” би била прекратена с един замах, а преговорите с Турция ще се озоват пред опасността да приключат, още преди да са започнали истински.

Лондон аргументира отказа си да приеме френската позиция с “честност”. Турция – казват оттам – не би трябвало да бъде третирана по-различно от останалите досегашни кандидатки. Но тъкмо опитът от последните кръгове на разширяване, включително и този с Румъния и България, кара французите да настояват за това, преговорите да се водят от самото начало “политически”, с цел да се предотврати приемането на страни, които в действителност не са достатъчно подготвени.

Австрийското председателство на общността сега се намира под засилен натиск да намери изход от тази ситуация и предлага: Френското искане да не се включва в официалните документи за присъединяване, но да бъде писмено фиксирано под формата на вътрешна декларация. По този начин Европейската Комисия няма да е правно принудена да се съобразява с нея, но политически все пак тя ще има задължителен характер, поради което Париж е готов да се съгласи. Берлин също нямал проблеми да приеме предложението в този вид. Едно обаче е сигурно още отсега: Докато този конфликт не е решен, преговорите за присъединяване са блокирани.