Финикийците и културната памет

В книгата си "Културната памет" хайделбергският египтолог Ян Асман осветли в началото на 90-те години феномените писменост, спомен и политическа идентичност в ранните високи култури. Той показа взаимодействието между тези три величини по отношение на египетската, израилската и гръцката култура, изтъквайки основополагащото значение на писмеността. Всеки знае, че египтяните са създателите на йероглифното писмо. Откъде са взели своето писмо Израил и Гърция, в споменатата книга научаваме само с няколко реда. Явно това се смята за така добре известно, че е излишно човек да се задълбочава.

Този подход е симптоматичен за един "мъртъв ъгъл" в културната памет на европейците, където на финикийците и на Ливан се пада една малка, или направо никаква роля. В популярната литература постоянно ни напомнят, че финикийците били измислили писмото. Това твърдение е напълно погрешно, първо, защото по начало няма такова нещо като писмо-то изобщо, и второ, защото по-стари писмени системи, като клиновидното писмо в Месопотамия, което шумерите използват още от края на 4 хилядолетие пр. Хр., и египетското йероглифно писмо, нямат нищо общо с финикийците. От решаващо значение обаче е изобретяването на принципа на азбучното писмо, а това е станало в Египет в началото на 2 хилядолетие пр. Хр., и препредаването на това постижение на царските градове в Сирия-Палестина.

Значението на финикийците за по-нататъшната история на азбучното писмо се състои в това, че те свеждат азбуката до система от 22 знака, фиксират посоката на писане от дясно на ляво и придават форма на знаците, които биват възприети навсякъде в Левант и Анадола. Въпреки това - и именно туй е particula veri на твърдението, че финикийците били измислили писмеността - финикийците имат решаващ принос за развитието на писмото, най-вече в Израил и Гърция, а чрез посредничеството на гърците и за латинската азбука.

Всички знаят мита за отвличането на принцеса Европа от Ливан от преобразилия се на бик бог Зевс. На първо място в този мит е показателно, че името на тази Европа се извежда от семитската дума за "залез", "Запад" или "вечер" (aeraeb) и следователно олицетворява западния свят. По-малко са обаче онези, които знаят, че Европа е имала и брат. Неговото име, Кадмос, произлиза от семитската дума за "изток" (qaedaem). Така че Кадмос е човекът от Изтока или левантинецът. Херодот ни информира, че търсейки сестра си, Кадмос заедно с други финикийци пристигнали в Гърция, където занесли и своята азбука. Това писмо, донесено на Запад от левантинеца Кадмос, Херодот логично нарича phoinikeia grammata. На остров Крит се е използвал дори глаголът poinikazein, който означава просто "пиша".

Науката отдавна е потвърдила основното изявление в разказите за Кадмос, а именно, че левантинците са запознали гърците с азбуката. Главна роля в този процес се пада на финикийските търговски колонии в Анадола. Именно там през 8 в. пр. Хр. гърците опознават лесното за боравене финикийско азбучно писмо, което те пригаждат към своя език, усвоявайки и зададените вече от финикийците зачатъци на изписване на гласните. Разпространението на финикийското писмо на Запад не спира в Гърция. Благодарение на гръцките колонии в Италия и с посредничеството на етруските, през 7 в. пр. Хр. западногръцката азбука тръгва от Кумея в Кампания, прониквайки във все повече италиански градове.

Кадмос и сестра му Европа произхождат от южна Финикия, тоест от Сидон или Тир. Но също и северен Ливан, в лицето на своя древен царски и търговски град Библос, има принос за нашата тема. В хода на регресивната асимилация на съгласните и грецизирането, засвидетелстваното още в египетската кореспонденция от Амарна през късната Бронзова епоха име на селището Губла се трансформира в Библос. Именно през пристанището на Библос гърците внасят папирус за писане от Египет и затова наричат папируса byblos. От гръцкото умалително biblion по-късно изкристализира латинската дума biblia, която всъщност е в множествено число.

От казаното дотук се налагат две заключения. Първо: който пише и чете, използвайки латинската азбука, а това днес е по-голямата част от човечеството, той се движи по следите, оставени от финикийската култура. И второ: който отвори Библията или спомене Библията, той съживява частица от древен Ливан.