Федералният президент на Германия Йоханес Рау няма да се кандидатира...

повторно за най-висшата държавна длъжност. По този начин Рау отчита реалното съотношение на гласовете във Федералното събрание, органа избиращ държавния глава, което съотношение не осигурява възможност за втори мандат на социалдемократа. Във всеки случай управляващите ГСДП и Зелените не разполагат с необходимото мнозинство. Така че понастоящем кандидат се търси предимно в лагера на ХДС/ХСС иСвДП. На тази тема е посветен коментарът от Хайнц Дилог:

През месец май Федералното събрание ще гласува за нов държавен глава. Тъй като длъжността е без особени правомощия вполитическото всекидневие, мандатоносителят й освен представителните функции има за задача да играе предимно интегрираща роля. Той може да порицава и предупреждава, длъжен е даразбира обществените тенденции и да ги направлява, да обръща внимание върху грешки в развитието и освен това трябва дабъде отворен за диалог с всички прослойки в обществото. Несъмнено все нелеки задачи, макар и досега да са били изпълнявани до голяма степен успешно от 8-те държавни глави на Федералната република. Че всички те се профилират и партийно-политически не намалява заслугите им.

Фактите, свързани с партийно-политическия произход всъщностне представлява проблем. Повече натежава по-скоро, че подборът на кандидатите се извършва почти изцяло по партийно-тактически съображения. Поне това се наблюдава в момента. Във Федералното събрание, което се състои от всички депутати на Бундестага плюс същия брой делегирани членове на провинциалните парламенти - Ландтазите - съотношението на гласовете е относително ясно. От 1206-тима 538 са пратеници на ХДС и ХСС.По този начин те са най-силната фракция, но въпреки това нямат абсолютно мнозинство. Такова би могло да се постигне с 80-те гласа на СвДП, които обаче също така биха могли да се присъединят към 551 гласа на социалдемократите и зелените, осигурявайки за тях абсолютното мнозинство.

В тази връзка са сега и спекулациите. В лагера на ХДС и ХСС в сила е девизът, че следващият федерален президент трябва да се излъчи от техните редици. Председателката на ХДС Ангела Меркел споделя това мнение, но държи особено много, държавният глава да е мъж, защото се досеща, че жена на този пост би могла да попречи на амбициите й за канцлерската кандидатура. За разлика от ХСС Меркел би могла да приеме и канди датура от СвДП, доколкото такава кандидатура не е от ляво-либералното крило на свободните демократи. Ако това се случи, позициите й биха отслабнали. За председателя на СвДП Гидо Вестервеле налагането на федерален президент-либерал би моглода означава чувствително укрепване на отслабените му вътрешно-партийни позиции. Избор с помощта на СДП и на Зелените обаче би означавал за него погрешен сигнал.

Съответно социалдемократи и зелени вече подхвърлят примамки. Определена кандидатура от СвДП би била за тях приемлива и даже в ХДС те можели евентуално да открият личност, за която да се запалят. При последния случай обаче от СвДП вече не би зивисило нищо, а отслабването на позициите на председателя й Вестервеле бисе превърнало в нежелателен страничен ефект.

Тази игра може да се продължава почти неограничено с различни имена. Партиите се дебнат взаимно, а отделните вътрешно-партийни групировки зорко следят за евентуалните последствияот различните шахматни ходове. В цялата шумотевица се говори наистина много за самия пост, но определянето на кандидатите се извършва изключително по партийно-тактически съображения. Не че това непременно вреди на поста на държавния глава, нито пък на човека, който ще го заеме в бъдеще, но води довсъщност близкия до ума въпрос: защо президентът да не се избира пряко от народа? Защото тогава той би трябвало да имаи повече власт, гласи отговорът. Повече власт е възможна, въпросът е в дозировката. Президентът Йоханес Рау преди известно време предложи за дискусия идеята, държавният глава да играе например роля при номинирането на висшите магистрати. Този вариант е възможен и същевременно достатъчно отдалаченот модела на президентската република. Същевременно гражданите биха имали възможността, да избират лицето, от което сечувстват най-пълноценно представени. А това не е лоша предпоставка за интериращата роля на федералния президент.