1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Учудваща неграмотност?

2 септември 2007

Това „откритие”, направено тези дни от социолози и журналисти предизвика следните размишления на Явор Дачков.

https://p.dw.com/p/Bajv
Снимка: dpa

Според едно социологическо изследване, шумно оповестено тези дни се оказва, че неграмотността сред българските ученици е добила грандиозни размери. Децата масово не можели да отговорят на елементарни въпроси от историята и математиката, изучавани в училище, но за това пък почти всички знаели кой е Азис. Този факт се изтъкваше като нещо потресаващо от разни телевизионни водещи, сякаш собствените им телевизии не носят огромна отговорност за него. Веднага се сетих за времената на социализма в които ни цитираха разни западни изследвания, изобличаващи неграмотността на капиталистическите деца. Помня, че съм чел поне двадесет статии в списание Паралели, посветени на детската неграмотност в САЩ. От тогава минаха доста години, но загниването на неграмотните американци така и не настъпи. Напротив – тяхната страна е една от най-привлекателните за чуждестранни студенти, които искат да учат или специализират там. Сигурно масата от американските ученици също не знаят стойността на числото Пи, нито кои са били противници във втората световна война, но това не дава повод за генерални обобщения, каквито сме склонни да прави тук. Въпросът има и друг аспект. Ако това социологическо проучване е вярно излиза, че всички предишни до сега не са верни. Те непрекъснато изкарваха българите ту най-интелигентни на света, ту българските ученици най-образовани, а клишетата за качеството на социалистическото образование все още широко се споделят от мнозинството от българите, дори и онези, които се водят за антикомунистически десен електорат. Логично е обаче да се запитаме как едно толкова образовано и интелигентно общество е родило днешното катастрофално положение. Този въпрос може да се разшири – кой образова и създаде мутрите и големите престъпници на прехода. Нима това не беше комунистическото училище, възпитание и образование. А и след десети ноември 89г. нещата в образованието не се промениха коренно, нито традицията бе прекъсната. То продължи да си бъде същото. Никой не събра смелост да го реформира, а днес то просто се разкапва само, защото няма адекватна среда. Днес поколението, което не помни комунизма е на възраст между 17 и 27 години и то не може да бъде вкарано на сила в една остаряла и безсмислена система. Повтарям, че ако тя беше толкова добра, колкото ни я хвалеха нямаше да получим днешните резултати. Те впрочем не са толкова скандални колкото се опитват да ги изкарат. Нормално е в едно общество да има всякакви хора. България е характерна с това, че онези, които искат да учат и да просперират от години не живеят в нея. Повечето от будните българи са напуснали страната, защото не виждат смисъл и перспектива. Искам да кажа, че има образовани българи, но по-голямата част от тях не са в България. Това не означава, че един ден те няма да се върнат тук. Просто у нас всичко се случва бавно и постепенно.