Учителите в Румъния с нови заплати

Президентът Бъсеску, който би могъл да отмени приетото от парламента решение, съобщи обаче, че вече е подписал съответния закон. Той можеше да върне проекта в парламента, предоставяйки на народните представители възможност да коригират грешката си. Само че както у него, така и сред всички останали политици в Букурещ явно надделяват предизборните съображения: на 30 ноември се гласува за нов парламент.

Не само финансовата криза е аргумент против

подобно безумно повишение на заплатите. Заплаха иде и от подражанието: други професионални групировки веднага започнаха да искат аналогично повишение. Освен това, Букурещ би могъл да се поучи от примера на съседна Унгария. Между 2000 и 2002 унгарското правителство увеличи двойно заплатите на лекарите и учителите. Получи се гигантска дупка в бюджета, от която страната още не може да се измъкне.

Разбира се, че румънските учители заслужават увеличение на заплатите: те взимат около 400 евро на месец, което е малко над средното за страната равнище. А тази сума не е кой-знае колко висока за страна като Румъния, където някои хранителни продукти са по-скъпи отколкото на Запад.

Политически игри

Тревожен е и начинът, по който се стигна до това решение, защото се вижда, че между премиер и парламент липсва комуникация. Решението за повишението бе взето единодушно, въпреки възраженията на либералния премиер Търичану. Те обаче не бяха изказани преди самото гласуване. На всичкото отгоре, Търичану после уволни съпартиеца си и министър на образованието Адомнитей, защото подкрепил с гласа си новия закон. След това премиерът потърси помощ от Конституционния съд, с мотивировката, че парламентът не посочил финансовите източници за повишенията. Върховните съдии постановиха обаче, че гласуването е било законно. Така, като последна възможност остана само президентското вето, което Бъсеску обаче така и не наложи - може би просто, за да си отмъсти на заклетия си враг Таричану; президентът и премиерът от години са в лудо съперничество за властта в Букурещ.

На фона на цялата партийно-политическа дилетантщина, румънците сега разчитат на директора на Националната банка Мугур Изъреску, когото политическите наблюдатели смятат за един от малцината разумни ръководни фактори в страната. Неговата умела парична политика бе от решаващо значение за възхода на Румъния през последните години.