Условната свобода на словото в Пакистан

Успехът е нож с две остриета. Вече има гео-перилни препарати, гео-пилета на скара и гео-къна за коса. С всеки изминал ден сътрудниците на най-голямата частна пакистанска телевизия ГЕО ТиВи откриват нови плагиати, които отгоре на всичко често използват фирмените цветове на сателитния канал, за да се възползват от неговата популярност. Медийният пазар в Пакистан процъфтява, макар и начело на страната да е генерал и според ООН над 40 % от населението да живеят под прага на бедността. ”Печатните медии ръстът е 20 на сто, при сателитната телевизия – 100 %, но пазарът е все още недоразвит”, ликува Мир Ибрахим Рахман, младият президент на ГЕО ТиВи.

Компанията е част от групировката Янг, най-крупния медиен концерн в Пакистан, който освен 14 други периодични издания, издава и най-тиражния всекидневник на езика Урду с близо 700 хиляди екземпляра. В южноазиатската страна обаче все още едва 57 % от 150-милионтното население са грамотни. Ето защомедийните фирми като групировката Янг залагат особено много на телевизията и срещат с това широк отзвук: даже и в най-затънтените села хората вечер се тълпят пред екраните на тесни дървени пейки в чайните. Благодарение на сателитното излъчване частните телевизии отдавна вече изпревариха държавната телевизия ПиТиВи. Частните телевизии като Гео ТиВи, Индус или Ари дигитал обаче вече се обръщат с лице към нови пазари. След Гео ТиВи от края на март и Ари вече излъчва деветте си програми и за САЩ. В Европа, централна Азия както и в съседните на Пакистан страни телевизиите се приемат вече от доста време насам. Навсякъде живеят пакистански гастарбайтери и изселници. С експанзията си електронните медии успяха и да наложат независимостта си от изикванията на пакистанската вътрешна политика. Така например телевизия Ари, която се съсредоточава предимно върху спорта и забавните предавания, е със главно седалище в Лондон, излъчва от Дубай, а снима повечето предавания в студиите си в Карачи, които са разположени в стари заводски цехове.

Напоследък в Ари залагат успешно на собственото минало. Основателят на компанията Абдул Разак ал Якуб и членовете на семейството му забогатяват в Дубай от търговия със злато и скъпоценни камъни, а известност придобиват като спонсори на отбори по крокет. Сега сателитният канал с дни наред излъчва историческата серия срещи между Пакистан и Индия, които доскоро бяха на прага на ядрена война помежду си. При това зрителските квоти на Ари, са мечта за всяка телевизия. Ала и известни в европа предавания като ”Стани богат”, сапунени сериали и религиозни или сатирични програми допринасят за увеличаване броя на зрителите.

Не демонстрира особено уважение към властимащите в Пакистан и Гео ТиВи. Тази телевизия изненада зрителите си с прекъсване на програмата, за уж предстоящо обръщение на президента Мушараф. След което стана ясно, че става дума за сатира, междувременно дотолкова популярна, че дори майката на Мушараф, както се твърди, помолила за видеокасети с предаването, защото много й харесвало. Мир Ибрахим Рахман въпреки всичко все още се учудва, какво междувременно е възможно вече за журналистите в Пакистан, макар и с известни ограничения. "Има повече свобода на словото, но не винаги свобода след като словото е изприказвано", шежува се той. Така например телевизията му все още не може да предава на живо от Карачи, а трябва първо да препредава програмата за излъчване в Дубай, откъдето тя се завръща по сателита в Пакистан, често допълнена с предавания на живо, продуцирани в емирствата.

Пакистански журналисти както и европейски дипломати обаче са на единното мнение, че благодарение на безкръвния военен преврат на Мушараф, в Пакистан се е стигнало до парадоксална ситуация: под управлението на военния режим журналистите се ползват с повече свободи отколкото при предишните изборни граждански правителства. Това не означава, че медиите в Ислямската република Пакистан са напълно свободни. Вярно е наистина, че междувременно англоезични пакистански вестници вече отдавна публикуват безпрепятствено статии на американски неоконсерватори или на израелския публицист Ури Авнери. Но ходжите и ислямистите зорко бдят над всичко, свързано с исляма. Така например в Пешавар от няколко години насам в затвора лежи редоктар на излизащият там англоезичен всекидневник Фрончър Пост. Той е обвинен в светотатство, тъй като отпечатал читателско писмо, в което уж се критикувал пророка Мохамед. Все още по делото, започнало още преди на власт да дойде Мушараф, не е произнесена окончателна присъда.