Ургевалт протестира срещу евентуалното финансиране на АЕЦ Белене от страна на E.ON.

Ние от Ургевалт се занимаваме отдавна с Белене. Миналата година във финансирането на тази АЕЦ искаха да участват три германски банки. Имаше обаче големи протести. Ето защо през май от проекта се оттегли най-напред Комерцбанк, през октомври - Дойче Банк, а после и Хипоферайнбанк. По този начин те показаха много по-голямо чувство за отговорност, отколкото Е.ON, защото този концерн все още не е изгубил интереса си към този проект.

Това казва Регине Рихтер от германската еко-организация Ургевалт. От Е.ON са категорични: има интерес, но няма решение на концерна за участие във финансирането на АЕЦ Белене. Това заяви говорител на концерна, който отказа интервю и предпочете да не споменаваме името му с думите: „При нас има практика да се използва формулировката „говорител на Е.ON каза”. И така „говорител на Е.ON каза”, че темата Белене изобщо не е стигнала до етапа „проект” и че и в бъдеще концернът ще търси възможности за инвестиране в атомната енергия, ако естествено инвестициите са разумни и съобразени с рамковите условия в една страна, т.е. със законите й.

На пръв поглед – в тази теза няма нищо лошо. Само че точно срещу това протестират еколозите от Ургевалд, обвинявайки E.ON в двоен стандарт:

Трудно можем да си представим, че в близко бъдеще в Германия ще започнат да се строят нови атомни електроцентрали, тъй като тук съпротивата срещу това е доста голяма. Тъй като обаче Е.ON искат да участват в такива проекти, те се отправят в чужбина и то предимно в страни, в които има малко съпротива и в идеалния случай – тамошното правителство субсидира ядрената енергия. Концепцията на Е.ON е ясна: избягване на неприятностите, прехвърляне на риска в чужбина и износ на атомен ток,

казва Регине Рихтер от германската неправителствена организация Ургевалт. На свиканата от нея пресконференция в Берлин беше припомнено: АЕЦ белене се строи в земетръсна зона, а за руския атомен реактор, който ще се експлоатира там се знае прекалено малко поради липса на опит. В пресконференцията участваха представители на еко-организации от Словакия, Русия и Финландия. С конкретни примери те обясниха това, за което говори Регине Рихтер: износа на атомен риск в страни, в които не важат строгите германски стандарти за сигурост. Например: строежа на нов реактор в Бохунице, Словакия. Кандидат за финансирането й е германският концерн Е.ОН, казва Ян Беранек от Грийнпийс. Според него проблемът е не само в риска, който носи по принцип използването на атомна енергия, а в липсващите високи гаранции за сигурност в страната:

Tова се отнася специално и до ситуацията в Словакия. Словашкото правителство гледа прекалено спокойно на проблема със сигурността на атомната енергия. То позволи използването на стари руски реактори, които трябва да влязат в действие едва през 2010. Ние знаем, че германските стандарти за сигурност са много по-големи и изискват използването на възможно най-модерна технология. Знаем, че Германия е приела решение за постепенен отказ от използване на атомна енергия. Затова за нас е неприемлив факта, че германски фирми изнасят ядрения риск в чужбина. Двойния стандарт и износа на риск са нова форма на колониализъм, която бива да се допуска,

категоричен е представителят на Грийнпийс от Словакия Ян Беранек.

На годишното събрание на акционерите от Е.ON еколозите, които нарочно са си закупили по една акция, ще използват правото си на изказване на трибуната. Мотото на акцията им гласи:” Нови атомни електроцентрали в Европа- големи печалби за Е.ON - опасност за всички.”