Употребата на наркотици сред младите хора на Запад расте.

Данните, представени през миналия октомври от Жорж Естивенар - директорът на Европейския център, наблюдаващ проблемите на злоупотребата с наркотици- бяха драматични : 89% от 15 годишните датчани са били поне веднъж пияни, както и три четвърти от всички млади финландци и британци. Не по-розово е положението с нелегалната консумация на наркотици. 15 % от учениците в ЕС заявяват в анкета, че не представлява проблем, да си подсигурят хашиш или марихуана в близост до училището, което посещават. Всеки втори признава освен това, че поне веднъж вече са му били предлагани наркотици.

Всички тези данни показват, че никога досега младите хора в ЕС не са консумирали повече наркотични вещества. При това през 2000-та година държавите от ЕС се споразумяха около съвместен план за действия, с помощта на който да се намали значително нивото на консумация на наркотици сред учениците под 18 години. Очевидно обаче, политиката на Европа на отворените граници срещу употребата на наркотици,се е провалила още преди да е започнала истински. Опитът от Швейцария, Холандия и Швеция сочи, че консумацията на дроги от учениците зависи преди всичко от обществения климат. Швейцарската политика в тази област например се счита за успешна, прагматична и подоходяща за подражание. В Германия също беше възприет щвейцарският модел , базиращ се на четири основни стълба: превенция, терапия, ограничаване на вредите и репресия. Само че, очевидно няма да е далеч бъдещето, когато швейцарските ученици, пушещи джойнт и други меки дроги,ще станат преобладаващо мнозинство. Нещо повече : 49,1% от 15 годишните ученици в Швейцария вече са опитвали канабис - сочат актуални проучвания на СЗО. А това е рекорд сред всичките 33 страни, изследвани в анкетата.

В Холандия политиката спрямо наркотичните вещества от години насам вече се определя от опасението, че забраните могат дори да стимулират консумацията. Откак през седемдесетте години прававителството на практика разреши легалната употреба на канабис , холандската политика спрямо наркотичните вещества се ползва със славата на една от най-либералните в Европа. Само че: холандските младежи употребяват почти точно толкова дроги, колкото и германските. Надеждата, че употребата на меки наркотици в холандските "Кофишопс" ще отвръща от употребата на твърди дроги като хероин и кокаин - също се оказа илюзорна . И в тази сфера броят на пристрастените към дрогата е подобен на този в Германия.

В същото време Швеция, която с борбата си срещу наркотиците е най-добрият пример за репресивна политика, показва относително добри резултати в сравнение с други държави. Според проучванията на Световната здравна организация, даже не и всеки двайсти сред 15 годишните ученици е опитвал канабис. Въпреки относително ниския дял на консумация на канабис обаче, в Швеция, вследствие употребата на наркотици, ежегодно умират повече хора, , отколкото напирмер в Холандия. Професор Екхарт Кюлхорн от Стокхолмскя Център за социални изследвания на алкохола и наркотиците смята, че причината за това се крие в широко разпространената злоупотреба с амфетамини, както и с алкохол. Консумацията на алкохол впрочем регистрира покачване от 30 на сто след отварянето на европейските граници. И по отношение на нелегалните дроги, шведската стратегия за намаляване на количествата на предлагане, не показва резултат. Нещо повече - цените на наркотиците даже падат.