1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Упадъкът на долара

27 февруари 2008

Еврото никога не е било по-скъпо. В сряда курсът на евровалутата достигна рекордното равнище от 1,50 долара и както изглежда в близко време доларът няма да успее да се съвземе от слабостта си:

https://p.dw.com/p/DEHi
Снимка: AP

Доверието в щатската валута спада осезаемо. Обменният й курс спрямо еврото е един от показателите за това. Днес за едно евро могат да се купят стоки и услуги за долар и половина. Това е добре не само за европейските туристи, които обикалят Америка или страни, чиято валута е прикачена към долара; това е добре и за европейската индустрия. Защото по традиция тя е зависима от суровини, енергоносители и предпродукти - все вносни стоки, чиято цена се определя предимно в долари.


Въпреки това обаче има гласове, които предупреждават за рисковете, свързани с прекалено силното евро и произтичащите оттам проблеми за стопанския растеж. Защото естествено обратната страна на евтиния долар е, че оскъпява европейския износ. Освен това се казва, че тенденцията към рецесия в Америка, комбинирана със силното евро, щяла да се окаже спирачка за икономическия растеж у нас.


Но тези рискове за европейската и особено за германската икономика силно се преувеличават. Защото на първо място две трети от оборота на европейската търговия се извършва в самата Европа, където доларът не играе вече никаква роля. Освен това експортьорите, които имат клиенти в САЩ, не са глупави. Те имаха достатъчно време да се подсигурят спрямо падащия долар със специални валутни операции. И на трето място, все повече фирми изнасят производството си там, където се търсят стоките им - включително и в доларовото пространство.


Впрочем американците не предлагат много от онова, което се търси днес на световния пазар - освен оръжие, самолети, софтуер. Но междувременно и компютърната им техника не е вече чисто американски продукт, тъй като се сглобява в Тайван или Корея, след което й се лепва една американска марка. Какво освен това? "Макдоналдс" и "Старбъкс", плюс някой и друг холивудски филм.


Но това е нищо на фона на армадата от азиатски контейнерни кораби, които ежедневно разтоварват стоките си в американските пристанища. Повечето от тези кораби се връщат празни. Америка купува и консумира повече, отколкото произвежда и продава. С други думи: американецът живее на кредит, държавата живее на кредит, американската икономика живее на кредит.