Умберто Еко на 75 години

Той е едромащабният писател и мислител на Италия: Умберто Еко, човекът на словото. Обича да се шегува с телевизионната култура в родината си, но нерядко се шегува и със самия себе си, тъй като и той се ползва от медиалните възможности на телевизията. Библиотеката му се съхранява в бивш хотел в Милано, разположен точно срещу крепостните стени на имението на някогашния благороднически род Сфорца – така любимото му Средновековие е винаги пред очите му.

Еко обича да се меси, колкото по-дясно е правителството в Италия, толкова по-хаплив става неговият език, нали в крайна сметка дълги години е бил професор в комунистическа Болоня. Италианското общество и политика той разглежда като комунист, като автор неотдавна зае недвусмислена позиция срещу медийния политик Силвио Берлускони:

“Не е нужно да се създават диктатури, след като вече е въведен режимът на масмедиите. Берлускони беше казал, че никой съдия не може да го съди, защото бил избран от народа. Само че съдията, за разлика от него, се изявява само на едно поприще.”

Като някакъв Дон Кихот Умберто Еко се бори за книгите и културата на четенето, в страна, където има много телевизия и малко читатели. 20 000 – за Италия този тираж е наистина значителен, но романите на Еко излизат не само в тази страна. Той е международна звезда, книгите му се превеждат на много езици.

С “Името на розата” професорът по семиотика спечели през 1981 г. не само най-авторитетната италианска литературна награда, той създаде с този роман и учебник по литературен постмодернизъм. Екранизацията с Шон Конъри в главната роля имаше световен успех. Другите романи на Еко “Махалото на Фуко”, “Островът на предишния ден”, “Бадолино” остават в сянката на “Името на розата”. Но също си заслужават четенето.

Критично може да се каже, че всички тези книги са високоинтелигентни конструкции, почерпани от невероятна ерудиция и невероятен хоризонт на знание, точно по тази причина те са и малко тежки, академично-отвлечени. Независимо от това Умберто Еко е голяма личност в литературната история, а и човек с позиция и граждански ангажимент.

Роден е в Пиемонт през 1932 г., има куп почетни докторски титли, обича да гледа телевизионни кримки, точно защото знае кой ще се окаже убиецът. От години е женен за германка, но твърди, че не знаел немски. С този тип скромност Умберто Еко печели точки и на светската сцена. На прием в чест на английската кралица Елизабет Втора нейно величество се обръща към него с донейде неловкия въпрос: “Значи, вие сте писател?” “Ваше величество, отговаря Еко, нали все някой трябва да върши тази работа.”