Улеснява се достъпът за българи до германския трудов пазар

Б. Узунова :

В Германия нямаше истерична кампания срещу българската работна ръка каквато видяхме в британските медии, и въпреки, това страната въведе временни ограничения за достъпа на български работници. Срокът на ограниченията – на първо време- е предвиден да бъде от 1 януари 2007 година до 31 декемеври 2008 година. Ограничава се и изпращането на работници по временни договори в сферата на услугите – и по-специално в секторите на строителството, хигиенизирането на сгради и вътрешната декорация. Макар безработицата в Германия да отбеляза в последните месеци известен отлив, държавният секретар Андрес характеризира ситуацията на германския пазар на труда като лабилна. С оглед на това – от негова гледна точка – достъпа на работници от България трябва да бъде направляван и контролиран, независимо, че българите не са така многочислени, както например румънците:

Андрес:

“Свободния достъп на работна ръка от новоприетите европейски държави се ограничава за 2 години с оглед на трудностите на германския пазар на труда.В Германия има в момента 40 000 български граждани, от тях 9 300 имат социално осигурени работни места. Но ние не искаме да правим разлика по отношение на различните спрани.”

Б. Узунова :

За българските работници в Германия от 1 януари 2007 година се промениха обаче редица неща : Да чуем обяснението на Държавния секретар в министерството на труда и социалните грижи Герд Андрес:

Андрес:

“Промените, свързани с присъединявянето на страната към ЕС доведоха до забраната, българските работници да бъдат поставяни в по-неизгодно положение от останалите европейски граждани. Нещо повече. За онези български граждани, които живеят и работят в Германия, от 1 януари 2007 година се подобриха редица неща. Ако са имали разрешително за работа в Германия за една година без прекъсване , сега те получават неограничен достъп до нашия трудов пазар, който не е обвързан с условия. Освен това - членовете на техните семействата също получават по-облекчен достъп до пазара на труда. Българските граждани в бъдеще ще се радват на преференциално отношение пред гражданите на така наречени трети страни по отношение на заемането на работни места. Досега българите бяха третирани като представители на трети страни, а сега вече се ползват с правата на европейските граждани. Има – следователно - редица подобрения. Освен това трябва да се знае, че сключените споразумения между България и Германия – например за изпращане на работници на временен трудов договор – и други подобни - продължават да действат без ограничения ,така че и тези квоти могат да се използват за идване на работа в Германия.”

Б. Узунова :

За да се осуетяват злоупотреби, в германското министерство на труда и социалните грижи беше създадена специална работна група за борба срещу работата на черно и фиктивното създаване на фирми. Засилиха се и другите мерки за контрол - засилено се сравняват например данните, които постъпват от индустриалните камари и данъчните власти и въпреки това пълно осуетяване на злоупотребите едва ли е възможно – признава държавният секретар Андрес :

Андрес:

“Това е трудна работа, защото всеки може да дойде и да каже, че е самонаето лице. Трябва да се знае, че свободата в областта на услугите също е ограничена – например в сферата на строителната дейност и някои сродни сфери, така че тук сме сложили известни предпазни бариери. Впрочем, ако се установи злоупотреба има и засилени рестриктивни мерки – например високи глоби и съдебни процедури. В същото време трябва да се знае, че германският трудов пазар далеч не е капсулиран. Независимо, че има временни разпоредби по отношение на новоприетите в ЕС страни, ние ежегодно приемаме по около 500 000 работници от тези страни – било като сезонни работници, като работници по договор, като студенти, работещи във ваканциите и т.н. Освен това, знам, че контингентите, за които сме се споразумели през 1991 година далеч не се изчерпват. В момента в строителната сфера могат да работят общо 1550 работници по временен договор, а според последните данни от септември 2006 - рабятат 729 българи – т.е. квотата се използва на кръгло 50%.”

Б. Узунова :

В заключение държавният секретар Герд Андрес отбелязва, че би приветствал въвеждането на минимални надници в Германия, като една от възможностите за борба срещу дъмпинга на цени и заплати. По тази тема се дискутира усилено в Германия, макар, че едва относителното уеднаквяване на страдратите на живот в страните-членки може да внесе реално облекчаване на положението. А в България - минималното ниво на надниците – по данни на германсият институт за икономически и социални изследвания към фондация Ханс Бьоклер - е от едва 53 цента на час.