Украйна пред избори

След няколкомесечна политическа конфронтация с премиера Янукович, президентът Юшченко успя да наложи провеждането на нови избори. Допитванията обаче дават най-голямо предимство на водената от Янукович Партия на регионите, която се финансира от източноукрайнски промишлени магнати. Янукович, който заемаше вече премиерския пост от 2002 до 2004, но бе пометен после от “оранжевата революция”, има големи шансове да защити длъжността си.

Според анкетите само четири партии ще успеят да преодолеят трипроцентовата бариера. Освен Партията на регионите, за която са готови да гласуват една трета от избирателите, това са Блокът Юлия Тимошенко с 20 процента, партията на Юшченко Наша Украйна с около 15 процента и накрая комунистите с пет процента. Социалистите вероятно ще отпаднат от парламента. Техният шеф Олександър Мороз прибягна до всевъзможни финтове, включително смяна на партийните лагери, но така и не успя да осуети изборите.

На базата на очакваното разпределение на гласовете може да се каже, че никоя партия няма да може да управлява сама. Наблюдателите прогнозират коалиция между Партията на регионите и Наша Украйна. По време на оранжевата революция тези две партии бяха ожесточени противници. Но междувременно техните ръководители са единодушни по редица основни въпроси на икономическата политика. Въпреки борбата за надмощие, Юшченко и Янукович редовно провеждаха кризисни срещи. И не на последно място: източноукрайнските индустриални олигарси, които подкрепят етикетирания преди като “човек на Москва” Янукович, междувременно също искат сближение с ЕС.

През есента на миналата година Украйна се управляваше от правителство на Партията на регионите, социалистите, комунистите и Наша Украйна, но в един момент Янукович изтласка от кабинета хората на президента Юшченко. Освен това Партията на регионите привлече на своя страна депутати от опозицията с цел да постигне мнозинство от две трети в парламента; това щеше да й позволи да промени конституцията, орязвайки пълномощията на държавния глава. Тези промени в разпределението на силите в законодателното събрание дадоха повод на Юшченко да назначи нови избори. Той се мотивира с твърдението, че конституцията не допускала смяна на фракцията. Само че фракционната смяна не е сред изредените в конституцията условия, налагащи разпускането на парламента. В продължение на месеци двете страни си отправяха взаимни обвинения, докато накрая президентът Юшченко успя все пак да се пребори и да наложи преждевременните избори.