Турция и Европа

Някои мотивират неприязънта си с "технически" аргументи; например издигането на географското положение във върховен критерий. Само че този аргумент нищо не струва. Нима Френска Гвиана в Латинска Америка и остров Реюнион в Индийския океан не принадлежат към ЕС? А кой може да отрече, че егейският бряг на Турция, там където преди хиляди години се е намирала Троя, е бил източната периферия на антична Гърция, която ние смятаме за люлката на нашата цивилизация?

Други скептици се обръщат към историята. Европейският комисар Фритс Болкестейн стигна дори дотам да твърди, че ако Турция бъде приета в ЕС, тогава "освобождението на Виена през 1683 ще е било напразно". Една подробност от обсадата на Виена: тъй като брашното било много дефицитно, прочутите виенски пекари започнали да правят малки хлебчета с формата на османската емблема, полумесеца. Това бил рожденият час на кроасана, който мнозина смятат за френски специалитет.

Като приемник на Византийската империя, Османската империя наистина е имала амбицията да завладее Европа. Но Испания, Франция и Германия също са се опитвали да завладеят континент, а никой не се съмнява, че те принадлежат към Европа.

Никой друга страна не е била готова да се откаже от толкова много фасети на своята култура само и само да подсили европейската си идентичност. Турция на Ататюрк се отказа от арабското писмо и възприе латинската азбука. Населението трябваше да се откаже от традиционното си облекло и да започне да се облича по европейски. Премахнат бе ислямът като държавна религия, а - следвайки френския пример - бе въведено пълно разделение между религия и държава.

През миналия век Турция полагаше непрестанни усилия да укрепи европейския си характер. През 1952 тя влезе в НАТО, а от 1949 беше член на Съвета на Европа. Още през 1963 де Гол и Аденауер се изказаха положително относно влизането на Турция в Европейската общност. В 1995 бе подписано споразумението за митнически съюз с ЕС. А от началото на новия век Анкара има статута на кандидат-член на ЕС.

Особено напоследък в Турция се извършват дълбоки демократични реформи. Премахнати бяха специалните съдилища, смъртното наказание, както и смекчаващите вината обстоятелства при брачна измяна от страна на мъжа. Вдигнато бе извънредното положение в кюрдските области, възстановени бяха правата на кюрдския език.

Що се отнася до правовата държава и основните човешки права обаче на Турция й предстои още дълъг път. Освен това Анкара трябва най-сетне да признае вината си за геноцида срещу арменците и да амнистира онези около 3 000 кюрдски бойци, които все още гният по затворите. Няма съмнение, че перспективата за еврочленство даде мощен тласък на демократизирането на страната.