1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турското земеделие и ЕС

16 ноември 2004

Малко след турската столица Анкара, човек се чувства сякаш в друго време. Там все още има селяни, които обработват своите парцели с уреди, които в Европа могат да се видят само в музеите:

https://p.dw.com/p/AsR6

ралото се тегли от биволи, житото се пресява със сито. Според турски експерти земеделската производителност в ЕС надвишава петнайсет пъти тази в Турция.

Още по на изток природата става по-дива, а културното равнище още по-ниско. В източна Турция, където земеделието е единственият поминък, се чувства много остро липсата на образование и квалификация. Тамошните селяни не знаят как правилно се напояват полетата, как се избира посева и използват пестициди.

33 процента от населението на Турция живее от земеделието; ЕС настоява тази цифра да бъде свалена на 6 процента, тоест на европейско равнище. Това е възможно само ако на място възникне агропромишленост или се развие секторът на услугите - все неща, които изискват обаче по-добро образование. Специалистите се опасяват, че в хода на неизбежните реформи на аграрния сектор в Анадола, могат да се окажат без работа милиони хора - което пък ще засили миграцията в посока запад.

Разходите по тези реформи причиняват главоболия както в Брюксел, така и в Анкара. Европейските експерти са изчислили, че ще са необходими 2, 3 милиарда евро годишно, за да бъде потегнато турското земеделие за членство в ЕС. Турският печат дори твърди, че вече било постигнато съответно споразумение с Брюксел. Наскоро оповестеният от турското правителство "Проект за развитие на националното земеделие" щял да се финансира частично от ЕС. Не е известно все още какъв ще бъде размерът на европейската финансова инжекция. Знае се междувременно, че догодина ще стартира още един проект: за повишаване на стандарта на живот, за подобряване на инфраструктурата, жилищното строителство и за поземлената реформа.

Но Ибрахим Ъткин, председател на съюза на турските селски стопани, остава скептичен. Той подчертава, че с наличните средства, възможности и стратегии, Турция не може да се подготви сама за влизане в ЕС.

Правителството в Анкара разчита много на положителния ефект от очакваното от Брюксел "да". Защото тогава чуждестравните инвеститори щели да се юрнат към страната.

Селският председател Ъткин обаче напомня, че Турция трябва да намери решение, отчитащо собствените й проблеми, национални интереси и действителност, без да изпуска от поглед ЕС и света. "Ние трябва ясно да заявим това на Брюксел в хода на преговорите - и да останем много твърди" - заключава Ибрахим Ъткин.