Турският премиер реагира безпомощно на кризата

Когато през лятото турският Конституционен съд с незначително мнозинство гласува срещу забрана на управляващата "Партия на справедливостта и развитието" мнозина си отдъхнаха с облекчение. Турски правозащитници се надяваха на по-нататъшна демократизация, а Европейският съюз очакваше евентуален край на стагнацията в реформаторския процес. Междувременно обаче се шири разочарование. Кюрдският конфликт ескалира. Реформи не се очертават. На финансовата криза премиерът реагира безпомощно.

Дали това не вещае край на ерата на Ердоган?

Турският министър-председател уверява, че страната почти нямало защо да се опасява, че ще бъде засегната от тежките катаклизми на световната икономика. Действителността обаче изглежде другояче. Стопанският прираст, който от 2002 година насам възлизаше на средно седем процента, падна на 1,9 на сто. Тъй като инвеститори изтеглят парите си от истанбулските финансови пазари, борсите край Босфора и курсът на турската лира бележат срив. В текстилната и автомобилната индустрия е налице първата вълна от уволнения. Ердоган обаче не реагира. 29 от 30 страни, членуващи в Организацията за стопанско сътрудничество и развитие, предприеха мерки срещу кризата, но не и Турция.

Относителното спокойствие в кюрдския конфликт отмина. Не минава и седмица без кървави атентати и сражения с радикални кюрди. Също и Ердоган въприема курс на конфронтация. "Който не възприема принципа "едно знаме, една нация, една държава", може да си ходи". Този призив по адрес на кюрдите отправи премиерът преди известно време при посещение в провинция Хакари. При това още през 2005 година Ердоган призна държавни "грешки" в кюрдския конфликт. Това поведение на министър-председателя се отразява отрицателно на кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз. Немюсюлмански религиозни общности се оплакват от засилващ се натиск. Вече в Анкара не се говори нищо и за обещаната конституцоинна реформа. Общинските избори през март идната година са

важен политически тест за Ердоган

Резултатите от анкетите сигнализират значителни загуби за неговата "Партия на справедливостта и развитието". Поради икономическата криза някои избиратели биха могли да се върнат в консервативно-религиозния сектор и да обърнат гръб на правителството.

Особено големи загуби грозят политическия център. За мнозина либерали Ердоган беше носител на надежда, когато встъпи в длъжност през 2002 година. Той вля импулси в икономиката, заздрави държавните финанси и проправи път към преговори за членство в Европейския съюз. Толкова по-голямо сега е разочарованието също и в неговите собствени редици. Проправителственият вестник "Йени Сафак" коментира, че Ердоган се показал в началото като "един Обама", междувременно обаче се преобразил в "подобие на Буш".