Трудната съдба на професионалистите, които влизат в политиката

В Германия често се чуват призиви за повече нови лица и непрофесионални политици, които да поемат политически функции. За разлика от практиката в САЩ обаче, тук професорите, мениджърите или хората на изкуството много рядко прескачат в политиката. Повечето умни глави предпочитат да запазят постовете си в сферата на науката, икономиката или медиите, а онези, които все пак поемат риска, стават обект на подозрения от страна на партийните апаратчици и често пъти се натъкват на непреодолими препятствия. Защото мнозина професионални политици все още смятат, че не е редно външни хора да заемат високи политически позиции, без да са извървели класическия път нагоре по партийната стълбица. Най-известният пример от близкото минало е Йост Щолман. През 1998 година Герхард Шрьодер искаше да повери икономическото минестрство на безпартийния основател на фирмата КомпюНет. Но политическата кариера на милионера от вълната на новата икономика приключи още преди да беше започнала. Осем дни преди клетвата на червено-зеленото правителствно Щолман се отказа от поста поради несъгласие с част от коалиционния договор и поради това, че тогавашният министър на финансите Оскар Лафонтен беше ореязал прекалено правомощията на икономическия министър. Всъщност кукловодите зад кулисите провалиха Щолман просто защото в предизборната кампания той настояваше за радикална реформа на социалните системи и за прекратяване на субсидиите за остарели промишлености, а това не се понрави на мнозина. Вместо Щолман за министър на икономиката беше назначен безпартийният енергиен мениджър Вернер Мюлер. Дипломираният икономист също нямаше никакъв партиен опит и никаква вътрешнопартийна власт, но въпреки това за известно време успя да се утвърди като централна фигура. Тъкмо Мюлер успя да подготви предвидения от коалиционното споразумение договор за постепенно спиране на ядрените електроцентрали, който след дълги борби беше подписан от правителството и енергийните концерни през юни 2001 година. После обаче звездата му бързо залезе и през 2002 година Мюлер отстъпи поста на Волфганг Клемент, за да се върне в своя бизнес и да оглави УС на енергийния концерн РАГ. В едно по-сетнешно интервю той препоръчва следното на всички, които се опитват отвън да прескочат в политиката: “Подсигурете си здрав гръб, защото винаги ще бъдете обект на подозрения – както в политиката, така и в бизнеса.” Мюлер добавя, че политиката е парализирана от прекалено много обвързаности, които диктуват поведението на всяко правителство и често пъти блокират дори най-неотложните решения. Съвсем сходно изказване направи и Михаел Науман, който в момента е съиздател на седмичника Ди Цайт, а през 1999-2000 беше държавен министър за култура в кабинета на Шрьодер: “Всеки, който влезе в политиката, много бързо разбира, че властта всъщност е някъде съвсем другаде. Опиянението от властта на продължава дълго, а заплатата изобщо не може да бъде привлекателен мотив.” Това казва Михаел Науман, съиздател на Ди Цайт и бивш министър. Икономистът Клаус Цимерман добавя още нещо по въпроса защо умни и успешни хора срещат огромни трудности в политиката: “Учените имат ясни възгледи и винаги се опитват да ги осъществят. Политическите лидери обаче, обратно, винаги трябва да са готови за компромиси и да се вслушват в насторенията на избирателите.”