1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Три в едно" made by ББ

Автор: Емилиян Лилов/Редактор: Александър Андреев17 декември 2009

Дали ще бъде климатичният фонд на ЕС или усилията около затварянето на лагера в Гуантанамо - България постоянно излъчва навън сигнали какъв партньор е в голямото евроатлантическо семейство. Анализ на Емилиян Лилов.

https://p.dw.com/p/L3mX
Винаги отговорен пред народаСнимка: picture-alliance / Wiktor Dabkow

Май Барак Обама е надценил България. Въобразявал си е човекът, че като отговорен член на НАТО и солидарен партньор на САЩ страната на премиера Бойко Борисов ще приеме трима затворници от Гуантанамо. Но очевидно не познава добре българския премиер, когото обаче ние знаем като много отговорен пред народа си ръководител. Затова и последният преценява друго, склонявайки на ЕДИН военнопленник и прехвърляйки “горещия картоф” на парламента да решава дали да даде мандат за ЕДИН човек от Гуантанамо!

Всичко това щеше да е много смешно, ако не беше тъжно

Тъжно е по няколко причини. Първо: Искането за трима военнопленници от Гуантанамо е външен атестат за страната като партньор в северноатлантическото семейство. И по-точно - атестат за българския принос в кризисни ситуации. И това е добрата новина - че в конкретния случай САЩ оценяват този български принос на трима човека, които страната би могла да приеме. Лошата е (и това е по-тъжното), че България сама признава, че е била надценена.

Symbolbild Handschlag Geschäftsmänner unter der Lupe
София е на път да проиграе важните си партньорстваСнимка: DW-Montage/bilderbox.de

Но следва и още по-тъжно: с това България всъщност казва на партньорите си, че иска да бъде солидарна с тях, но не може. Защото единият затворник от Гуантанамо не е никаква солидарност, нито дори проява на съпричастност към проблема, а отбиване на номера. Нещо като българския “принос” в европейския фонд в борбата срещу климатичните промени със сума, колкото струва най-евтината кола в автопарка на Министерския съвет. Така България всъщност демонстрира отказ от участие в един глобален процес. Същото сега се повтаря и по въпроса за приютяването на задържаните в Гуантанамо.

Вярно, никоя държава не е длъжна да приема затворниците на Вашингтон. Но като член на НАТО България има отговорности, това първо, и второ - тези хора бяха задържани в резултат на операция, в която участваха и много други страни. Да припомня, че в България имаше междинни кацания на самолети на път за Гуантанамо. И повторението на епизода с климатичния фонд по запитването за Гуантанамо би вписало втората черна точка в българската сметка от масата, на която София седи, яде и пие заедно със северноатлантическите си партньори.

С един куршум - няколко заека

Но може да стане и още по-лошо. Ако например по формулата за Гуантанамо премиерът Борисов реши да действа и в Афганистан. Например да остави там един единствен български офицер за свръзка. Сигурен съм, че това би се харесало на мнозина в България, това първо, и второ - никой не би могъл да упрекне България, че не участва в Афганистан. Така с апломб и без да сваля любимата си героична поза на защитник на националните интереси българският премиер би изпълнил програмата-максимум по три от най-горещите теми в момента - климатичните промени, Афганистан и борбата срещу тероризма.

Накратко - "три в едно" made by ББ.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми