Трайковски - некролог
26 февруари 2004Реклама
Македония изгуби своя държавен глава, който винаги се е застъпвал за това, Македония да бъде родина на всички нейни граждани. Той стана президент на страната през октомври 1999, когато напрежението между славянското мнозинство и албанското малцинство започна да расте. Той бе избран и с гласовете на албанците от западна Македония.
Трайковски прояви смелост и далновидност, когато през 2001 в реч пред парламента в Скопие призова да бъде ратифициран пакета от реформи, съгласуван в Охрид, за да се преодолее конфликтът между македонци и албанци. "Това е единственият начин да се опази страната от катастрофа" - подчерта той. Трайковски неведнъж си навлече недоволството на своите славянски сънародници, защото се грижеше много за проблемите на албанското малцинство. При това той извървя целия път от краен националист до благоразумен и уважаван партньор за преговори:
"Нито е възможно, нито желателно да се поставят едните над другите. Няма ценни и малоценни култури, няма ценни и малоценни цивилизации. Няма ценни и малоценни езици или религии, тъй като няма ценни и малоценни човешки същества."
Борис Трайковски беше резервиран и скромен човек. Роденият през 1956 в Струмица политик знаеше, че като президент бе станал ключова фигура в една драма. Трайковски влиза в политиката сравнително късно. Той завършва право, след което прави кариера в една голяма строителна фирма, а симпатичното му излъчване първоначално имаше за последствие, че понякога дори не го забелязваха като политик. Той членуваше в методистката църква и минаваше за проповедник. Когато се срещаше със западни емисари обаче Трайковски умишлено изтъкваше на преден план своя оптимизъм, което му създаде добро име в чужбина.
По времето когато Трайковски стана президент, в Македония цареше насилие и мнозина наблюдатели смятаха за неизбежна поредната, пета война на Балканите. Във всеки случай без Трайковски нямаше да се стигне до споразумение между македонците и албанците. Той енергично се застъпваше и за влизането на своята страна в ЕС. Той вярваше в Македония като част от Европа. При последното си посещение в Берлин той получи от канцлера Герхард Шрьодер уверението, че Германия ще подкрепи Македония по пътя й към Европа.
Трайковски умря точно в деня, когато в Дъблин официално трябваше да бъде връчена на ирландския председател на ЕС молбата на Македония за членство в общността. Това е последният документ, носещ неговия подпис - завещанието му за македонския народ.
Трайковски прояви смелост и далновидност, когато през 2001 в реч пред парламента в Скопие призова да бъде ратифициран пакета от реформи, съгласуван в Охрид, за да се преодолее конфликтът между македонци и албанци. "Това е единственият начин да се опази страната от катастрофа" - подчерта той. Трайковски неведнъж си навлече недоволството на своите славянски сънародници, защото се грижеше много за проблемите на албанското малцинство. При това той извървя целия път от краен националист до благоразумен и уважаван партньор за преговори:
"Нито е възможно, нито желателно да се поставят едните над другите. Няма ценни и малоценни култури, няма ценни и малоценни цивилизации. Няма ценни и малоценни езици или религии, тъй като няма ценни и малоценни човешки същества."
Борис Трайковски беше резервиран и скромен човек. Роденият през 1956 в Струмица политик знаеше, че като президент бе станал ключова фигура в една драма. Трайковски влиза в политиката сравнително късно. Той завършва право, след което прави кариера в една голяма строителна фирма, а симпатичното му излъчване първоначално имаше за последствие, че понякога дори не го забелязваха като политик. Той членуваше в методистката църква и минаваше за проповедник. Когато се срещаше със западни емисари обаче Трайковски умишлено изтъкваше на преден план своя оптимизъм, което му създаде добро име в чужбина.
По времето когато Трайковски стана президент, в Македония цареше насилие и мнозина наблюдатели смятаха за неизбежна поредната, пета война на Балканите. Във всеки случай без Трайковски нямаше да се стигне до споразумение между македонците и албанците. Той енергично се застъпваше и за влизането на своята страна в ЕС. Той вярваше в Македония като част от Европа. При последното си посещение в Берлин той получи от канцлера Герхард Шрьодер уверението, че Германия ще подкрепи Македония по пътя й към Европа.
Трайковски умря точно в деня, когато в Дъблин официално трябваше да бъде връчена на ирландския председател на ЕС молбата на Македония за членство в общността. Това е последният документ, носещ неговия подпис - завещанието му за македонския народ.
Реклама