Толерантността на Кьолн провали крайнодесните
22 септември 2008Провалът им не буди съжаление, защото те сами са си виновни. Това, което бяха обявили като конгрес, преследваше в крайна сметка съвсем други цели. А именно: измисленият от тях призрак на опасния ислям трябваше да спои европейските десни и то така, че да ги превърне в алтернатива на сега управляващите политици.
Този опит се провали още в зародиш
Някои от най-известните десни популисти, поканени от чужбина, отказаха участие или както французинът Льо Пен, никога не се бяха съгласявали да участват. Като капак на всичко се провали и играта на котка и мишка с полицията и левите. Крайно десните бяха принудени да се люшкат часове на ред на кораба на Рейн, защото никой не ги допусна да приближат брега. След това пък автобусните и таксиметрови шофьори отказаха да ги превозват, хотелите им отказваха резервации. Много от поканените десни популисти не успяха дори да мръднат от летището.
Най-голямата изненада за тях обаче беше фактът, че кьолнчани забравиха мигновено за ожесточената си дискусия по повод строежа на новата джамия в града и се обединиха в нейна защита. За няколко часа бяха забравени и всички проблеми, свързани с интеграцията на имигрантите.
Главният кмет на Кьолн Шрама, който се обяви за строежа на джамията, изправяйки се срещу собствената си партия - ХДС, все пак припомни, че процесът на интеграция все още куца. Никой не оспорва това. Само че демонстрацията в края на седмицата в Кьолн показа, че въпреки всички различия в мненията, хората могат да се обединят срещу насъскванията на расистите.
Какво друго, ако не расизъм, е оплюването и заклеймяването на една религия?
Сега демонстрираната солидарност ще подпомогне със сигурност интеграцията на някой и друг мюсюлманин, който сега може да каже, че се чувства сигурен в Кьолн благодарение на съгражданите си.
В края на миналата седмица този град доказа, че толерантността в него има дълга традиция. Тя не беше нарушена дори и когато се появиха крайнолевите, чието насилие в крайна сметка напомня много на поведението на онези, срещу които уж беше насочено.
По-голямата част от хората се включиха в протеста срещу десните популисти, защото искаха да демонстрират съпричастност и толерантност към мюсюлманските си съграждани. Също както един 70-годишен мъж, който защитаваше младите демонстранти с думите: "Ако някой от онези десните им стори нещо, ще се разправя с мене!".