Те ги спират, той ги пуска

Два по обед, квартал Враждебна. Множество хора повече от час чакат на припек кмета на София – тържествено облечени учителки и майки с деца, пенсионери, симпатизиращи на победителя в изборите. Чакат го да открие поредната нова детска градина и да се снимат с него.

Там е и дежурното множество репортери, пред които бъдещият премиер дава поредните си загадъчни отговори за бъдещето и за пореден път хвърля всички в недоумение и тревога със заплахата, че няма да прави кабинет "на всяка цена".

След което за компенсация съобщава радостната новина – Брюксел пуска спрените пари по програмата САПАРД. И обяснява - Европа била оценила по достойнство високата избирателна активност на парламентарните избори и желанието на българите за промяна и това било тяхната награда.

Приписване на "заслуги"

Скоро след този епизод се оказа, че новината не е вярна, което разбира се не бе изненада за всички, следящи темата САПАРД. Това обаче не е проблем – всеки може да бъде подведен от източниците си.

Проблемът е в коментара на бъдещия министър-председател и този проблем нямаше да е по-малък дори да беше вярно, че Брюксел е пуснал парите.

Първо, защото каквато и новина да дойде или да не дойде в близко бъдеще от Европейската комисия по повод блокираните средства за България, добра или лоша, по никакъв начин не може да бъде свързвана с нищо друго освен със свършеното или несвършеното от досегашното управление.

И второ, защото самият факт, че на спечелилия изборите може да му мине през ума да определи подобна новина като награда за онези, които са гласували за него, е твърде тревожен. Още по-тревожно е, когато си позволи да го каже публично.

Приписването на парите от Брюксел на сметката на собствената изборна победа неволно ни връща към зората на обществената и медийната кариера на днешния кмет и бъдещ премиер, към медийния образ на някогашния главен секретар, който ще остане незаличим за всички, включително с крилати фрази като "аз ги хващам, те ги пускат". В медийните среди до днес се носят анекдотични разкази. За това как например пристигащите да разбиват престъпно гнездо полицаи виждат, че са изпреварени от автомобил на телевизия. Или как полицаи и вече арестуваният от тях престъпник чакат на местопрестъплението с часове да дойдат главният секретар и телевизионните камери.

С едно (или повече) на ум

Отговорността за представяния на публиката образ е споделена - между медията и нейния герой. По принцип е добре този образ да се възприема "с едно (или повече) на ум". Особено когато той очевидно е резултат от съзнателни и целенасочени усилия. Нещо като отражение в огледало, което по принцип обръща някои неща на обратно, но освен това е донякъде и криво.

В дните след изборите, следван навсякъде от "огледалото", запътилият се към премиерството кмет продължава неуморно, с темпото отпреди изборите, да открива игрища и детски градини. Няма лошо. Когато обаче зад самохвалството се крият не реални действия, а измислици като с парите по САПАРД, нещата стават притеснителни.

Това разбира се не е единственото ни притеснение по повод очакващото ни бъдеще. Но да не правим прибързани изводи само седмица след изборите и да посрещнем случката във Враждебна по-скоро с усмивка.

Като онзи участник в интернет форумите, който веднага след нея пусна нов виц. "Питат радио Ереван: Какво ново след изборите в България? Ами, вече той си ги лови и той си ги пуска, отговаря радиото." Малко по-късно друг пусна вица във вариант за еврофондовете: "Те ги спират, той ги пуска."