Теми от германския печат

Вестник Нордбайришер Куриир пише по повод бъдещия председател Франц Мюнтеферинг следното:

"де факто тази партия сега се сдобива с погрешно ръководство, или пък лидерът с грешна партия. Докато социалдемократическите редици се стремят на ляво, начело на партията се появява римейк от временот на Шрьодеровата агенда 2010-та. Партията искаше окончателно да забрави този документ, който и създава неприятни спомени за болка. Сега обаче тя е застигната от духа на несъобразяващия се с нея канцлер Шрьодер и то така, че тя няма възможност да се противопостави. Все пак сациалдемократите няма да могат трайно да изменят на себе си. Те търсят обновлението и може би ще го намерят в опозиция."

Тюрингер Алгемайне Цайтунг също говори за времената на Шрьодер, но отива и по-далеч, като прави следното предположение:

"Липсва само Герхард Шрьодер. Вълненията от последните два дни не изключват изцяло дори и възможността, той също да се завърне. Но необходимо ли е това? По-скоро не. Тримата господа ще се справят и без бившия си майстор. Той ги е научил да са гъвкави като него. Агенда 2010 не била писанията на Моисей, че да са задължителен канон - се дистанцира самият Шрьодер от чистата теория. Това беше разбрано. Германия на петте милиона безработни вече остана в историята, така че корекциите на реформата са разрешени. Сега вече става дума само за едно: за изборите през идната година."

Ландесцайтунг от Люнебург по същата тема пише:

"Социалдемократическата партия сменя кормчията си в бурни води и то по начин, който прилича на бунт. По този начин тя и рускува да изложи на катастрофа германската външна политика. От вътрешнополитическа гледна точка, ГСДП направи всичко правилно. Прекалено трагични бяха провалите и сред избирателите и съпартийците. Предизборната борба обаче ще се води засилено в полето на външната политика, където канцлерката и външният министър отдавна водят двубой. Прагматичната ориентация на бившата гражданка на ГДР Меркел към ценности, доста често играеше лоши шеги на търсещият хармония в дипломацията Щайнмаер. Германия обаче не би трябвало да си позволява криволичещ курс по отношение на политиката спрямо Балканите, Кавказ или Хиндукуш."

Ето и мнението на "Манхаймер Морген":

"На къде върви социалдемократическата партия? Ще остане ли умерена масова народна партия или ще падне в клопката на омайващите обещания на Лофонтен? Ще се покаже ли като надежден партньор в голямата коалиция или пък жадува да поеме към опозиционните банки? Както обикновенно след подобни дни на хаос в социалдемократическите редици, започват да звучат призивите за единство. Не по-маловажно е обаче, доколко да им се вярва. Да се прави опит, да се обединят Мюнтеферинг, Щайнмайер и Ипсиланти под един общ знаменател, означава да се мери квадратурата на кръга."