Теми от германския печат на 29.7.2008

По повод терористичното деяние в Турция, съпътстващо заседанията на Конституционния Съд за евентуална забрана на управляващата партия на справедливостта и развитието, вестник Ландесцайтунг от Люнебург се пита :

"Може ли успешно да се демократизира една държава, която има толкова много смъртни врагове? Едва ли, но това не означава, че не бива да се предприема подобен опит. Още не е ясно, кой е изпълнителят на терористичното деяние в Истанбул. Заподозряни има много: ислямисти, ПКК, както впрочем и крайни националисти, които поддържат смъртта като възможно средство в своя оръжеен арсенал, с цел да обяват силната военна диктатура за единствен изход от ситуацията. Може ли Европа да си позволи бездейно да наблюдава това отстрани? Това не е възможно поради две причини: От една страна, континентът, който формулира човешките права, би предал своите ценности, ако се задоволи в ролята на наблюдател на това, как се изтръгва нежното растение на новопокълналата демокрация в Турция. И второ: ние също ще живеем по-малко сигурно, ако нашият югоизточен съсед потъне в хаос. Кръвта, която беше пролята в Истанбул, като нищо би могла да потече и на германска земя."

Кьолнер Щат-Анцайгер също е на мнение, че основите на турската демокрация все още са слаби и могат да бъдат сериозно разтърсени от терора. Изданието прогнозира следното:

"С очакваното съдебно решение около исканата забрана на партията на справедливостта, Турция се намира в началото на една съдбоносна седмица. Това, че тя започна с тази ужасяваща кървава баня, е трагедия не само за жертвите на атентата, но и за цялата страна."

Вестник Тагесшпигел от Берлин коментира аферата с корупция в концерна Сименс, по която вчера беше произнесена и първата присъда.

"Малките риби ги улавят, а големите ги пускат на свобода. Така става обикновенно. В случая с аферата за подкупите в концерна Сименс този път би могло нещата да протекат по различен начин. Във въпросния случай и без друго нищо не може да се нарече нормално. Никога досега в Германия не е ставала известна афера за корупция с подобни размери: между 1999 и 2006 година по тъмни канали в чужбина са изтекли един милиард и 300 милиона евро. Сума, която не можем дори и да си представим. Нито веднъж досега не се е случвало и това, фирмата да обсъжда подвеждането под отговорност на всички бивши шефове и членове на управителните съвети. Нещо повече: шансовете, въпросните хора да бъдат осъдени, никак не са малки."

Редица днешни издания коментират и стачката на профсъюза в сектора на услугите "Верди" в рамките на авиокомпания Луфтханза. Нюрнбергер Цайтунг не одобрява стачните действия и се аргументира така:

"Сметката ще остане да се плаща от клиентите. Поради припокриващите се стачни действия, Луфтханза се превръща в непредвидим риск. Който има алтернативни възможности, ще ги използва. Всеки стачен ден струва на авиокомпанията милиони евро и реноме. Тя трябва по най-бърз начин да се завърне на масата на преговорите. Еднократните плащания, както и надбавки, според личните заслуги, биха били разумен компромис."

Висбаденер Куриир по същата тема отбелязва:

"Първият ден от стачката на Луфтханза - съотнесен към очакванията от него - представляваше чиста проба аварийно кацане за профсъюза "Верди". Опасенията на пътниците за транспортен хаос не се оправдаха. Повечето пътници във Франкфурт изобщо не усетиха нищо от стачните действия. "Верди" беше принуден да разбере, че един национален профсъюз трудно може да постави под натиск един интернационален работодател в сферата на въздушния транспорт. С помощта на отдавна подготвени планове за кризисни ситуации, засега Луфтханза успява твърде умело да маневрира така, че да избегне обстрела на профсъюзите."