Теми от германския печат на 20 февруари

Редица германски всекидневници се спират на реакцията на княжество Лихтенщайн към разследванията в Германия, свързани с крупната данъчна афера.

"Франкфуртер алгемайне цайтунг" посочва:

Всичко сякаш се върти около банката на княз Ханс-Адам II, който винаги се e обявявал за безкомпромисно разследване на всички обвинения в пране на пари. Но неговата банка ЛГТ никак не допринася за изясняване на аферата и информиране на обществеността. Правителството в Лихтенщайн е разтревожено. Възможно най-неблагоприятна ще е възможността Берлин да не ратифицира договора за присъединиване на княжеството към Шенгенската зона, който трябва да бъде подписан през февруари в Брюксел.

Излизащият в Мюнхен "Зюддойче цайтунг" критикува двойния стандарт на Лихтенщайн в данъчната политика. "Княжеската фамилия, която притежава своя банка, съзира несправедливост само извън своите граници. Във Вадуц обаче, твърди престолонаследникът принц Алоис, фискалните интереси не се поставяли над приниципите на правовата държава. Вярно е. В Лихтенщайн фискалните интереси са до голяма степен тъждествени с принципите на правовата държава. Законът е скроен така, че позволява да бъдат заграбени законните приходи на други страни.

По същата тема "Нюрнбергер цайтунг" отбелязва:

Без банките и фондациите си княжество Лихтенщайн вероятно все още щеше да е бедната, незначителна страна, която представляваше през 1923 г. преди митническия съюз с Швейцария. Напълно ясно е защо престолонаследникът принц Алоис фон унд цу Лихтенщайн се разфуча след аферата с Цумвинкел и обвини Берлин в намеса в банковата система на княжеството. Разкритията в Германия, свързани с данъчната афера, сериозно застрашават имиджа на Лихтенщайн като данъчен рай.

По темата за оттеглянето на кубинския лидер Фидел Кастро от властта "Франкфуртер рундшау" посочва:

Еспериментът на основата на антикапиталистическа революция да се изгради компромис между свободата и социализма не успя и в Куба на Фидел Кастро. Именно защото е така, прогнозата не е много оптимистична. Много млади кубинци ще напуснат страната и влиянието на западния начин на живот със сигурност няма да отслабне. Няма прекалено много причини след време някой да изпитва носталгия по Куба на Кастро. Но за съжаление и също тъй малко са причините за безгранична радост към вероятната алтернатива.

Какво ще остане от мита Кастро, пита "Щутгартер цайтунг".

Времената коренно се промениха. Отмина времето, когато съмнителни компании сваляха от власт нежелани президенти и ги заместваха с по-удобни. Политическите машинации и игрите на власт са изместени от зависимости, произтичащи от глобализацията. Не че въпросът за властта е премахната от света, но днес той се поставя другояче, не както във времето на Кастровите партизански отряди в Сиера Леоне. Днес действат механизмите на неолибералната глобализация.