Теми от германския печат на 20-ти юни

Щутгартер Цайтунг смята, че зависи от Израел, дали новите кълнове на едно омиротворяване на региона ще могат да израснат.

"Не защото тази държава носи отговорност за всичко, я защото израелците трябва да рискуват най-много. Едно поне е ясно: по отношение на тяхната сигурност те няма да направят никакви компромиси. Всеки политик, който се опита да промени нещата в подобна посока, ще се провали. Изграждането на защитната стена към Западния бряг на река Йордан и занапред си остава мярка, която среща одобрението на болшинството израелци, а войната в Ливан - според тях - представлява провал, защото Хизбула си остава активна заплаха, а не защото загинаха доста израелски войници. И все пак, в затрудненото положение ,в което се намира, премиерът Олмерт осъзна, че трябва да бъдат пожертвани някои от табутата на израелската държава, които нямат нищо общо или пък съвсем малко общо със сигурността на гражданите."

Ситуацията в Близкия Изток и поведението на Израел коментира и Кьолнише Рундшау:

"Израел се стреми да си подсигури тила на възможно най-много фронтове - за евентуална война с агресивния Иран, и по възможност, още преди той да е разработил атомни оръжия. Клатещото се ливанско правителство се нуждае от някакъв успех, за да стабилизира себе си и страната. Сирия се опитва да излезе от международната изолация, в която се намира, а действащият на заден план американски президент Буш се надява в края на мандата си да може да представи поне една успешна новина от Близкия Изток. Дотук добре. само че, в сложно преплетените близкоизточни конфликти, трябва да се държи сметка за това, че например Иран, който демонстрира нова сила, няма никакъв интерес от успокояването на ситуацията в региона около Израел, а междувременно той разполага и с достатъчно възможности за влияние, саботиращи мирния процес. Така погледнато, надеждата за успехи си остава твърде ограничена. до доказване на противното."

Хесише/ Нидерзексише Алгемайне Цайтунг от Касел коментира новите рекорди в цените на бензина и призивите за намеса на държавата:

"Все по-бързо цените скачат нагоре. И ето че се чуват апели към държавата, да намали данъците. А кой се сеща да призове концерните да покажат някаква отговорност? На фирмените икономисти им е чуждо мисленето в глобалните мащаби на народното стопанство. Така че, и производителите на петрол от Балтийско море радостно потриват ръце, когато някъде другаде по света цените скачат манипулативно. Даже биогоривата от рапица или старото олио от пържене на картофи повишават цената си, когато петролът поскъпне. Пътуванията с кола могат да бъдат ограничени до минимум, но следващият отоплителен период със сигурност ще дойде. В повечето резервоари са останали само последни капки мазут, защото собствениците на къщи са се надявали през лятото да попълнят запасите си с по-евтина суровина. Времената на тези сметки отмина."

Ето накрая и едно мнение на Тюрингише Ландесцайтунг за пазарната икономика:

"Независимо от актуалната криза на доверие, социалната пазарна икономика може да стане модел за бъдещето. Ако имаме смелостта да я укрепим срещу бурите на глобализацията. Гоненето на печалби не бива да е над всичко. Повече инвестиции в образованието, екологично подплатено доразвитие на социалното пазарно стопанство, система, която да разпределя справедливо тежестите и доходите - това са само някои от елементите, нужни за доразвитието на фундаменталните идеи на Лудвиг Ерхард."