Теми и мнения от седмичния печат

Като отказа да се хвърли в изборите начело на италианската левица, Валтер Велтрони остави в първия момент впечатлението, че предварително се отказва от възможността за победа - пише "Райнишер Меркур". - Но - продължава седмичникът - както се видя впоследствие това се оказа един много майсторски политически ход. От една страна това неочаквано развитие принуди лявото крило на коалицията на Романо Проди най-сетне също да се обедини в единна партия. Дистанцирайки се от новата лява партия, демократите на Велтрони ще могат да спечелят допълнителни гласове от центъра, които след изборите биха могли да влеят отново в една лява коалиция.

От друга страна - пише "Райнишер Меркур" - се видяха принудени да реагират и силите на Форца Италия. В края на миналата седмица Пиер Фердинандо Казини, водачът на християндемократите, се оттегли от формацията на Берлускони, явно с надежда, че сам ще може по-добре да защити застрашените гласове в центъра. С други думи, тази италианска партия се играе на нова шахматна дъска - обобщава "Райнишер Меркур".

"Край на сбогуването на части" - под това заглавие левият седмичник "Фрайтаг" коментира оттеглянето от власт на Фидел Кастро. Преходът започна през юли 2006 - пише вестникът, - когато бе съобщено, че поради тежко заболяване Фидел предава временно държавните дела в ръцете на брат си Раул. Това пълзящо сбогуване с властта се оказа разумно, за да се избегнат сътресения в страната.

И все пак сегашната цезура е от историческо значение за Куба - подчертава "Фрайтаг". - Над 70 процента от живите днес кубинци изобщо не са били родени, когато през януари 1959 Кастро влиза в Хавана начело на своите партизани. Всичко, станало след това на острова, бе немислимо без него. Той наложи отпечатъка си върху всички последвали събития, които без него щяха да се развият по друг начин или просто нямаше да се състоят.

"Тайната на нашата революция се състои в това, че от началото до края тя остана вярна на принципите си, и че е твърдо решена да продължи по този път още 30 или 100 години" - заяви той през 1989, без да подозира колко скоро Куба ще се окаже напълно изолирана с това си убеждение; колко изолиран и самотен ще стане самият той - докато преди няколко години се очертаха нови съюзи с боливарското движение на Чавес във Венецуела или с президента Моралес в Боливия. Колкото повече през 90-те години Куба се бореше за своето съществуване, колкото в по-голяма изолация изпадаше, толкова повече растяха нетолерантността и догматизмът на Кастро. Той се пазеше от реформи - не толкова в икономиката, колкото в политическата система, където те изглеждаха уместно тъкмо в името на спасяването на революцията. Но на нас не ни е дадено да съдим отвън - заключава неизвестно защо "Фрайтаг".