Теми и мнения от германския печат

"Меркише Одерцайтунг" коментира резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ:

Отношенията между НАТО и Кремъл все още не са се разведрили, но съществува надежда. Президентът Путин пристигна в Букурещ, за да направи съобщението, че занапред западният съюз ще може да снабдява войските си в Афганистан, използвайки пътищата на Русия. Не са изключени подобни демонстрации на добра воля и по други направления. Говори се, че се подготвя споразумение, което ще маркира бъдещата стратегическа рамка на руско-американските отношения и ще очертае конкретни стъпки за преодоляване на конфликта около американската система за противоракетна отбрана. Затова нищо чудно на срещата си в Сочи двамата президенти в края на президентските си мандати още веднъж да честват самите себе си. Това би било добре не само за егото им, но и важно за останалия свят.

В "Берлинер Цайтунг" четем:

По принцип е вярно онова, което ръководните представители на НАТО не спират да изтъкват: Москва не бива да има право на вето върху решенията на алианса. Това обаче не означава, че съюзът не трябва да се съобразява с руснаците. Няма и дума: Русия е труден партньор, авторитарен и непредсказуем. Но въпреки това Европа трябва да направи всичко възможно, за да взаимодейства с него. Европа и Русия зависят една от друга. И двете се нуждаят от сигурност. Европа се нуждае от руския газ и петрол и от руския пазар за своя износ. Русия пък не може без западната техника.

Европа трябва да отдава по-голямо значение на собствените си интереси, вместо на американските. Така, както направи в Букурещ. През май държавните дела в Русия се поемат от новия президент Дмитрий Медведев. За европейците това е шанс за ново начало в обтегнатите отношения между Изтока и Запада. Щеше да бъде безотговорно този шанс да се пропилее още сега на срещата в Букурещ - заключава "Берлинер Цайтунг".

Обратът след изборите в Зимбабе е тема на следния коментар в "Майн-Еко":

Все още има и добри изненади в политиката: ако само до преди няколко седмици някой бе прогнозирал промяна в Зимбабве, той щеше да бъде сметна за мечтател или откачен. След 30-годишно господство, което през последните години изби в брутална диктатура, повечето наблюдатели просто не виждаха никаква надежда за тази страна. Робърт Мугабе сякаш се бе сраснал съв своя трон. Според официалните резултати опозицията е спечелила парламентарните избори. Все още е открит изходът от президентските избори. Мугабе отново демонстрира своята грозна страна, продължавайки да тормози опозиционерите, но с тези избори, както и с евенвтуалния балотаж, се очертава промяна в Зимбабве.

И накрая "Зюддойче Цайтунг" за функционирането на социалното пазарно стопанство в Германия:

Асиметричното разпределение на шансовете и рисковете в нашето общество е източник не само на социално недоволство. Когато едните само печелят, а другите само плащат, това сочи наличието на сериозен дефект в системата на пазарното стопанство. С една дума, в това поле съществува остра необходимост от реформи - и повече скромност от страна на онези, които наистина могат да си го позволят.