Теми и мнения от германския печат

Няма нищо по-опасно от това да се инструментализира трагедията от Лудвигсхафен. Прибързите успокоения от страна на някои германски политици са също така неуместни, както карикатурите с пречупени кръстове в турските вестници. Разбираеми са обаче гневът и отчаянието, които мнозина турци изпитват. Впрочем нека напомним, че четиримата престъпници от Солинген, които през 1993 изгориха живи петима турци, отдавна вече са на свобода. Също и това трябва да имаме предвид, когато гледаме кадрите от сегашния инцидент и последвалите реакции.

В тази светлина "Зюддойче Цайтунг" се спира на винаги актуалния проблем с инеграцията:

Много турци в Германия просто не искат да слушат повече тази дума, защото долавят в нея нещо съвсем едностранчиво: вие се интегрирайте, а ние ще си останем такива, каквито сме. Думата бе изпразнена от съдържание и защото така рядко се разговаря за пропуснатото: например отпускането на стипендии за обучение на желаещите да се издигнат имигранти. Освен това би могло да помогне и това, поне телевизионните кримки да не представят сватбите по принуда и т.н. убийства на честта като ежедневие при "нашите турци". Или казано по просто: ако мнозинството от обществото прояви по-голям интерес към своите малцинства.

"Любекер Нахрихтен" размишлява върху актуалната тези дни тема за мястото на НАТО в Афганистан:

Изпращането на сили за бързо реагиране в северен Афганистан едва ли ще успокои изложените на нападенията на талибаните съюзнически сили в южната част на страната. Американци, канадци, англичани и холандци се чувстват изоставени от германците. Това чувство е колкото неоправдано, толкова и понятно. Германският принос в афганската мисия е значителен - както по обем, така и по отношение на резултатите. Но за стабилизирането на тази огромна страна на разположение е само една малка войска. В процентно съотношение тя представлява нищожна част от силите на Балканите. При това положение е наложителен по-гъвкав подход; но явно без Бундесвера.

Ето мнението на ФАЦ:

Онези, които са си въобразявали, че ще могат да избягнат завихрянето на дискусия относно германското военно участие в Афганистан, останаха излъгани. Решението на министерството на отбраната за изпращането на още 250 боеготови пехотинци в северен Афганистан, не е в състояние да внесе успокоение на дискусионния фронт. Така че министър Юнг няма да остави дълбоко впечатление нито на срещата на НАТО във Вилнюс, нито на предстоящата голяма конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен. Повечето съюзници смятат, че Бундесверът трябва да излезе на бойното поле в южен Афганистан.

И накрая коментарът по темата на "Ландесцайтунг":

Дали ще се стигне до разцепление в НАТО, ако Берлин продължи да се противопоставя на искането за изпращане на войски в южен Афганистан? Не, но предупреждението на американския министър на отбраната Гейтс е много повече от дипломатична заплаха по адрес на несговорчивия германски съюзник. Сблъсъкът във Вилнюс показва, че вече е налице пропаст между държавите, които желаят само един колективен отбранителен съюз, и онези, които искат да превърнат алианса в глобален гарант на сигурността. Германия ще съумее да запази влиянието си, само ако се нагърби с повече отговорност.