Теми и коментари от германския печат на 16 май 2008 г.

По първата тема "Нюрнбергер нахрихтен" изтъква:

По-голяма автономия, не независимост - такава е целта на Далай Лама. Той призовава Китай към конструктивен диалог и подчертава, че Тибет не иска откъсване от Китай, но за да се разреши конфликта, е необходимо взаимно доверие. Заради своята готовност за компромиси и осъждането на всяко насилие в борбата за свобода тибетският духовен водач губи междувременно подкрепата на нетърпеливите си млади сънародници. Ако историческият шанс, а именно това, че като домакин на Летните олимпийски игри Китай ще привлече вниманието на световната общественост върху себе си, не бъде използван, ролята на Далай лама може се сведе до тази на регионален религиозен водач.

По същата тема "Хамбургер моргенблат" критикува отказа на някои политици от социалдемократическата партия да се срещнат с Далай Лама:

Постепенно почва да боли от начина, по който социалдемократите създават конфуз след конфуз. Човешки права, международна солидарност, смелост в отношението към режимите - това са уж принципите на левите. Едрата индустрия и апологетите на неолиберализма нека да си настояват за съобразяване с интересите на Китай, това си е тяхна работа. С турбокапиталистите в Пекин, които потъпкват основните права на своите работници-роби, социалдемократите не искат да имат нищо общо. Но не е достатъчно само на партийни конгреси да се пеят песни за солидарност. Солидарността в наше време изисква и дела - последните могат да се изразят и просто в едно ръкостискане.

Излизащият в Дюселдорф "Ханделсблат" коментира посещението на германската канцлерка Ангела Меркел в Латинска Америка и посочва:

След различни обиколки в Азия беше крайно време канцлерката Ангела Меркел да насочи вниманието си сега към Латинска Америка. Твърде дълго политиката и икономиката на Германия бяха едностранно насочени към Изтока, привлечени от икономическия бум в Китай и Индия. Страни, с които действително могат да се правят чудесни сделки. Сега идва отдавна необходимото връщане към културните сродници на европейците в Латинска Америка, където германските фирми имат зад гърба си дълга традиция на деловите отношения. Това е добре, но не е достатъчно, за да се развият пазарите на бъдещето. Изявленията на политиците, които говорят за по-тясно сътрудничество, за по-интензивен диалог, за даване на импулси и прочие благозвучни думи, трябва да последват инвестиции от страна на икономиката.

По повод острата критика на президента Хорст Кьолер към финасовите пазари и банките "Тагесшпигел", излизащ в Берлин, пише:

Не може всъщност да се каже, че той е неудобен - това е мит, какъвто е и този, че стои над партийните интереси. Вярно е, че понякога създава главоболия на правителството. Кьолер изисква, алармира и критикаува, включително поселдиците на собствената му дейност като държавен секретар в министерството на финансите и шеф на Международния валутен фонд. Само че критиката звучи така, сякаш самият той няма общо с онова, което критикува. Макар в действителност и той да е съдействал за "отглеждането" на същите тези финансови пазари, виновни за сегашната криза. Кьолер отразява настроенията на момента, долавя ги много точно и винаги остава на гребена на вълната. Което не означава непременно, че е лош президент. Но в какво се състоят качествата му?