Тема на седмицата

"Политиката започва с наблюдение на действителността", е казал Курт Тухолски. Приложено към операцията на Бундесвера в Афганистан, това означава: мнозина сред депутатите знаят, че през октомври ще гласуват по удължаването на мандата на Бундесвера, на което доста стабилно или по-скоро нарастващо мнозинство сред населението отказва подкрепата си. Когато мнозинството сред народа и мнозинството сред народните представители са на противоположни позиции, в средносрочна перспектива възникват само две възможности. Или политиците ще агитират в полза на операцията, или ще изтеглят германските войници от Афганистан.

Правителството и подържащите го партии се решиха на

трети вариант:

Той се състои във възможно най-дълбокото заравяне на главата в афганистанските пустинни пясъци и в надеждата, че бурите ще отминат. Тази стратегия се провали след последните събития: 9-годишен главен фелдфебел загина, когато конвоят му попадна в капан - 28-ата германска жертва от началото на операцията в Афганистан през 2002 г. Дни по-късно се стигна до друг инцидент, който не буди добри очаквания за отношенията на международния охранителен корпус с вестното население. Войници от Бундесвера стреляха по автомобил и убиха една жена и две деца.

Германци загиват. И германци убиват. Такава е - независимо от всички въпроси за вината - тъжната действителност в един въоръжен конфликт или казано по-ясно по време на война. Шокът от двете събития е в Германия така дълбок, защото отговорните лица упорито отказват да споделят този извод. Дори само езикът им ги издава. Федералната канцлерка Ангела Меркел търси убежище в понятието "стабилен мандат", което повече прикрива, отколкото да разкрива нещата. В изказа на министъра на отбраната от ХДС Франц-Йозеф Юнг са "пострадали" и "убити", а не "ранени" и паднали", тъй като, нали така, не сме в състояние на война.

Заблудата, че операцията в Афганистан е само помощ за развитие,

облечена в униформа, се подхранва и от реакциите на ГСДП и Зелените. След инциденти техните представители редовно издигат искания за "повече цивилен ангажимент", все едно, че решените да убиват талибани, могат да бъдат умилостивени посредством изкопаването на кладенци. Важно е рамо до рамо с афганистанците да се работи по изграждането на страната им. Експертите обаче казват: до момента само военното присъствие осигурява онзи напредък, който се постига при изграждането на училища и при обучаването на афганистански полицаи и военни.

Само лозунги, призоваващи към търпения и упоритост, няма да повишат броя на съгласните в Германия. Според съобщенията, положението в Афганистан по-скоро се е влошило, вместо да се подобри. Правителството би постъпило умно, ако използва тези два последни инцидента като решаващи. Кратката визита на министъра на отбраната край Хиндукуш може да бъде само начало.

Гражданите искат отговори:

колко дълго ще продължи още операцията и каква е нейната цел? Ще бъде ли например възможно в скоро време отделни региони да останат под чисто афганистански надзор, както постъпиха САЩ тази седмица с провинция Анбар?

През октомври германският контингент ще се увеличи от 3500 на 4500 военнослужещи.Това наистина бе оповестено преди лятната парламентарна ваканция, но не бе представено пред парламента. Атентаторите-самоубийци вогат да се чувстват поканени до продължаването на мандата през октомври, да продължат да помрачават атмосферата на общественото мнение по операцията в Афганистан.

"При опасност и неволи, средният път право в смъртта ти води", гласи една поговорка. И за Бундесвера трябва да е демотивиращо, че все повече хора в страната смятат операцията им за безмислена. Храбрите германски войници в полите на Хиндукуш биха заслужавали много по-добри застъпници в Берлин.