Тема на седмицата

„Западът не е безсилен спрямо Китай” се казва в статия от седмичника „Ди Цайт”, озаглавена "Олимпия, а после?"

Впечатляващият протест от последните дни би могъл да се превърне в дълго въздействаща политика само, ако политиците си го поставят за цел. Защо Тибет няма да бъде свободен и след Олимпийските игри и арестуваните правозащитници ще си останат в затвора? Само, че какво може дап направи политиката? Не е ли китайското ръководство напълно безразлично към критиките от страна на чужбина? Не, не е! Това издава накъсаната, задъхана реторика, с която Пекин реагира на всяка критика. Затова не е необходимо да се създават конфликти. Западът обаче трябва да е подготвен за тях и затова има една съвсем проста причина. Когато през 1978-ма година Китай пое по пътя на реформите, в основата им беше заелегнало двойно стратегическо решение. Дън Сяо Пин искаше да модернизира страната и да я отвори към света.

Точно тук е

лостът, който би могъл да използва Западът

при това, не като изолира бъдещата световна сила, а като я обвърже към себе си. Четири са причините, поради които Китай има интерес да бъде не само част от световната икономика, но и от световната общност. Първо - политически. Заветната вътрешна стабилност на страната не би могла да съществува без мирно обкръжение. В това отношение китайската комунистическа партия има право. Китай не проявява интерес нито към севернокорейското, нито към иранското атомно оръжие. Точно заради атомното оръжие е в конфликт с Иран, макар че в това отношение шикалкави в сътрудинчеството си със Запада. На второ място са икономическите причини. Възходът на Китай се дължи не на последно място на износа. Този обаче, който иска да е част от клуба на индустриалните нации и дори да се превърне в световна сила, трябва да спазва определените правила и то не само по отношение на условията на труд, но и когато става дума за зачитане на човешките права.

На трето място са причините, свързани с научните изследвания. Китайските университети и академии са обвързани със Запада посредством стотици споразумения за сътрудничество. Само в Германия следват 30 хиляди китайци. Модернизацията на страната е немислима без този научен обмен, отбелязва седмичникът "Ди цайт" и добавя още една причина за желанието на Китай да стане неразривна част не само от световната икономика, но и от световната общност:

културното влияние

Китай основава в целия свят културни институти, с които разпространява езика и традициите си. На китайците не им е все едно, какво мислят за тях в чужбина. Те искат да бъдат респектирани, а не мразени.

Ето защо западната политика не е безсилна спрямо Китай. Нито една сила в света не би могла да накара Пекин да даде независимост на Тибет. Това обаче не означава картбланш за една диктатура. Защото исторически Китай е на прав път към повече благоденствие и към по-голямо отваряне към принципите на правовата държава, да, дори и към повече свобода на отделната личност. И извървянето на този път трябва да бъде подкрепено въпреки възмущението ни от бруталността на полицейската държава. Инструменти за натиск има.

Най-тежкото оръдие е не бойкотът, а все по-голямата интеграция

образоването на китайски юристи, поканите, отправени към китайски журналисти, концертите по китайските сцени. Тази политика е много опасно за една диктатура, защото тя не само съпровожда протестите, но и има силно влияние, отбелязва седмичникът "Ди цайт".