1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тема на седмицата

30 октомври 2003
https://p.dw.com/p/AuVA

Битката срещу тероризма доведе в Ирак до безпримерна офанзива от страна на тероризма. Ще се провалят ли САЩ в Ирак и какво би означавало това за Европа? На тази тема е посветен коментарът на Матиас Нас в седмичника "Ди Цайт":

Ужас бе изписан по лицето на Пол Улфовиц когато миналата неделя с треперещ глас взе думата пред журналистическия корпус в Багдад. Неговият хотел току-що бе ударен от няколко ракети от типа "катюша". Именно той, заместник-шефът на Пентагона, бе най-безкомопромисният привърженик на иракската война. Урфовиц бе формулирал три главни цели за "войната срещу тероризма": първо, избиването или залавянето на колкото се може повече терористи; второ, предвид американското превъзходство, да се направи тероризмът непривлекателен за всички държави и отделни лица; трето, да се представи на ислямския свят пример за успешен преход към благосъстояние и демокрация.

Ако съдим иракската мисия по тези цели, то никоя от тях не е постигната. Първо: след нахлуването в Афганистан бяха избити или заловени много терористи, но Осама бин Ладен - също както по-късно Садам Хюсеин - успя да се отърве. Междувременно няколко афганистански провинции покрай границата с Пакистан отново са под контрола на талибаните. Второ: всяка бомбена експлозия, всеки атентат показва, че ислямският фундаментализъм не се дистанцира от терора. Трето: надеждата за свободен Ирак, като маяк на демокрацията в Близкия Изток, остава засега измамна. Възстановяването на държавния суверенитет на страната, провеждането на свободни избори и образуването на правителство - всичко това ще отнеме много повече време, отколкото предричаха неоконсерваторите.

Колко силно е отрезвяването днес във Вашингтон показва един меморандум на министъра на отбраната Ръмсфелд, разгласен миналата седмица. "Печелим ли или губим войната срещу глобалния тероризъм?" - пита, обзет явно от съмнение, шефът на Пентагона. "Ще може ли Америка да спечели надпреварата с ислямските училища и радикалните духовници, които подготвят все нови и нови терористи?"

Все верни въпроси, които Ръмсфелд би трябвало да зададе на себе си - и на своя президент. Нищо не е останало тук от триумфалното "Мисията е изпълнена!", с което Джордж Буш се изстъпи на 1 май на самолетоносача "Ейбрахам Линкълн". Оттогава в Ирак бяха убити над 110 американски войници; мъртвите иракчани така и никой не ги брои.

Настроението в Америка се обръща. Конгресът настоява за интернационализиране на усилията за възстановяване на Ирак, за да не трябва Америка сама да носи огромните разходи. Избирателите са дълбоко раздвоени. Популярността на Буш спада. Сред президентските кандидати на демократическата партия начело е Хауърд Дийн, най-острият критик на войната. Някои излизат вече дори на улицата и, 30 години след Виетнамската война, скандират: "Върнете в родината нашите момчета!" Медиите, които до скоро бяха изпаднали в патриотичен унес, се профилират все повече в критици на политиката на Белия дом.

Само че без Конгреса, избирателите и медиите Джордж Буш няма да може да удържи дълго своята иракска политика. Също и без съюзници. Последните не проявяват впрочем никаква склонност да помогнат на Буш, било с войници или с пари. Впрочем в случая няма никакво място за злорадство от кашата, която Буш и неговите хора забъркаха. Много европейци с право недоволстваха от тази война. Само че ние, тоест европейците, не можем да се измъкнем сега с надменното "това е войната на Буш". Тази война бе започната неоснователно и без международноправна легитимация. Но евентуално преждевременно изтегляне на американците преди да са си свършили работата ще влоши нещата още повече.

Часовникът не може да бъде върнат назад. Америка не трябва да се провали в Ирак - най-вече в интерес на самите иракчани. Така че девизът на европейците трябва да бъде: помощ вместо злорадство. Вярно е - това беше войната на Буш. Но ако тя бъде загубена, американците и европейците ще я загубят заедно.