"Тема на седмицата"

В днешното предаване ще ви представим статия от вестник Ди Цайт, посветена на насрочените за утре парламентарни избори в Русия. Статията е озаглавена "Демократорът заповяда да се гласува" и в нея се правят паралелимежду някогашната комунистическа партия-държава и сегашната партия напрезидента Путин "Единна Русия". В статията четем: Добрите стари времена са се върнали в Русия, но с нова хореография. Повреме на едно от предизборните си меропритятия партията "Единна Русия"представи на голям екран видеокадри от танкове и трактори, разораващи руската целина. Инженери, нахлузили шлемове, са вперили поглед напред към светлото бъдеще, пълно с язовири. И космонавтът Юрий Гагарин се усмихва от екрана. След него се появява водачът на партийната листа, вътрешният министър Борис Грюзлов, който стреля с пистолет, сподирян от бурниръкопляскания и възторжени викове. На сцената се появява фолклорен ансамбъл, не много известни попзвезди и хора на военновъздушните сили. Вморето от национални знамена певица посвещава на президента Путин песен под заглавие: "Всичко е в твоите ръце". "Единна Русия" - модернизиран вариант на някогашната партия-държава, владее предизборната кампания. Изпразнената от съдържание, но самоуверена версия на всеизвестната партия-майчица, приютила всички под крилотоси, е навсякъде. Приспиващият съзнанието поход на предизобрната й кампания има една цел: да постигне две трети мнозинство в парламента, коетоще позволи на Путин да промени конституцията и да си осигури трети президентски мандат. Партията е само превозното средство към тази цел. Кремъл има нужда от "Единна Русия", за да монополизира властта си по всевдодемократичен път. Тези парламентарни избори трябва да се превърнат в изпитание и триумф на така наречената "управлявана демокрация". Носталгията по Съветския съюз е като вентил за "Единна Русия", в чиито партийни редици преобладават другарите-номенклатурчици. Младежката партиийна организация, наричана иронично Пусомол /от Комсомол и Путин/, е имунизирана срещу вируса на дискусията и се отличава с единодушието на членовете си. По време на предизбораната кампания партията на Путин се опитваше да спечели привърженици с плакати-фотоси на исторически личности и не се свенеше от това, да поставя един до друг дисидента Сахаров и диктатора Сталин. Съветският мирис на закалена стомана се харесва на традиционалистите сред избирателите, за които гласоподаването е било винагиритуал на вярност към властта. Те приветстват хайката за олигарси, която беше подговена далеч преди изборите. Пъхнатият в затвора Ходорковски евсъщност удар и срещу либералните пратии Яблоко и СПС, успели да запазят някакъв остатък от опозиционния дух. Те дължаха финансирането си на Ходорковски. Миналата седмица започна и кампания срещу икономическитебосове в редиците на комунистите. При това всеки пети кандидат на партията Единна Русия е представител на едрия бизнес. В избирателните листи напартията са осем милионери в долари. И при предишни парламентарни избори Кремъл заставаше на страната на съответната президентска партия. Само че през 90-те години партиите във властта разполагаха със самостоятелно мислещи политици и по-автономни от президентската власт струкутри. С президента ги свързваше общата идеология, а не оковите на заповедите му. Кремъл не се намесваше, когато на изборите печелеше опозицията. Парламентът не беше обичано от президента място, но признато от него като политическа институция. Днес парламентарното мнозинство се огъва под свирката на Кремъл. При Путин политическата битка за власт се премести вътре в централния комитет на неговата администрация.И както по съветско време сега Единна Русия прикрива всички конфликти зад патриотични пароли. Новото е само в това, че в страната има пазарна икономика и се провеждат все пак избори. Президентът Путин може да използва мнозинството си в бъдещия парламент или за укрепване на сегашното статукво, или за промени в обществото.Само че под благословията на псевдопартията Единна Русия се събира елитът, който няма интерес от помени. Точно той би могъл да възпре реформаторската политика на президента, така както вече попречи на демокрациятав Русия.