Тема на седмицата: Западът и мирът в Близкия Изток
25 март 2004Реклама
Западът може все пак да умиротвори Близкия Изток - смята Михаел Туман. Той обяснява как може да стане това в статия за седмичника "Ди Цайт":
Не минава ден без атентат. Тридесет месеца след започването на "войната срещу терора", светът е обхванат от нова терористична вълна. Какво може да се направи, за да бъдат отрязани корените на тероризма? Последната инициатива идва от Америка и се нарича "Инициатива за големия Близък Изток", тоест за страните от Мароко до Афганистан. Това е програма за развитие, преливаща от добри намерения и идеи. Тя има предимството, че за разлика от други близкоизточни начинания на Запада - от кръстоносните походи до войните в района на Персийския залив - тя изглежда невероятно миролюбива. Само че може ли истинският мир да бъде сред даровете в една такава торба на чудесата?
Показателно е сравнението с опита на англичаните, които преди 90 години се опитаха да преустроят Близкия и Средния Изток. Народите в региона страдат до ден-днешен от това "преустройство". Англичаните също предложиха добри, миролюбиви концепции, гарнирани с либерална освободителна реторика. За да сдобрят враждуващите арабски племена, те насърчиха арабския национализъм, а модернизацията се провали, защото беше прекалено амбициозна и неисторична. Това е важна поука за нашето време. Една-единствена програма за всички страни от Мароко до Афганистан няма да функционира. Защото всяка от тези страни е едно потенциално минно поле.
Особено внимание се полага на Ирак и Израел/Палестина. Умиротворяването на Ирак е световнополитическа задача, от която европейците не трябва да бягат, а палестинският конфликт, почти война, трябва да заеме централно място в американската външна политика. Израелците и палестинците трябва да бъдат подложени на постоянен, равномерен натиск, тъй като тяхната борба отравя дори полъха на нормализация в Арабия.
Лошото е, че неоконсерваторите във Вашингтон искат да наложат мир на арабите със сила. Групата около министъра на отбраната Ръмсфелд искаше само главата на Садам и смяташе след това да се изнесе от Ирак. Но след може би е време за малките компромиси. Това е линията на държавния секретар Пауъл, която започна да се очертава още през 2002. Най-ценното в нея е мисълта, че финансовите стимули са по-ефикасни от бомбите. Ще бъде направено много за Изтока, ако Западът съумее да се сплоти около тази линия, а не пак да се изпокара при следващата терористична акция.
Впрочем за да има успех модернизационният пакет, опаковката му е също така важна, както и съдържанието. Затова той не трябва да бъде просто спуснат "от горе". За съжаление американците и европейците планират да представят програмата на предстоящата среща на високо равнище на Г-8. Все едно легендарната хелзинска конференция през 1975 да бе преминала без участието на руснаците.
Още от самото начало всяка близкоизточна инициатива трябва да включва всички непосредствено заинтересувани. Естествено, никой арабски владетел няма да приеме да бъде обезвластен по пътя на свободни избори. Това не направиха и руснаците през 1975. Само че те обещаха да спазват човешките права и тази пукнатина в системата започна постепенно да се уголемява. Днес е необходимо същото търпение, за да бъде разбит близкоизточният бетон. Демокрацията е видението на едно далечно бъдеще. Но повече права за жените, независими съдии, свобода за медиите са неща, които прояждат основите на диктатурата. Това включва също дискретен натиск и изкусителни стимули.
Така една дългосрочна перспектива би могла да усили нуждата от реформи в ислямския свят. Още днес араби, иранци, пакистанци мразят своите владетели и говорят за демокрация и избори. Дано те продължават да говорят така, докато придобият усещането, че това са техни собствени идеи. Тогава те ще ги приемат без проблеми.
Не минава ден без атентат. Тридесет месеца след започването на "войната срещу терора", светът е обхванат от нова терористична вълна. Какво може да се направи, за да бъдат отрязани корените на тероризма? Последната инициатива идва от Америка и се нарича "Инициатива за големия Близък Изток", тоест за страните от Мароко до Афганистан. Това е програма за развитие, преливаща от добри намерения и идеи. Тя има предимството, че за разлика от други близкоизточни начинания на Запада - от кръстоносните походи до войните в района на Персийския залив - тя изглежда невероятно миролюбива. Само че може ли истинският мир да бъде сред даровете в една такава торба на чудесата?
Показателно е сравнението с опита на англичаните, които преди 90 години се опитаха да преустроят Близкия и Средния Изток. Народите в региона страдат до ден-днешен от това "преустройство". Англичаните също предложиха добри, миролюбиви концепции, гарнирани с либерална освободителна реторика. За да сдобрят враждуващите арабски племена, те насърчиха арабския национализъм, а модернизацията се провали, защото беше прекалено амбициозна и неисторична. Това е важна поука за нашето време. Една-единствена програма за всички страни от Мароко до Афганистан няма да функционира. Защото всяка от тези страни е едно потенциално минно поле.
Особено внимание се полага на Ирак и Израел/Палестина. Умиротворяването на Ирак е световнополитическа задача, от която европейците не трябва да бягат, а палестинският конфликт, почти война, трябва да заеме централно място в американската външна политика. Израелците и палестинците трябва да бъдат подложени на постоянен, равномерен натиск, тъй като тяхната борба отравя дори полъха на нормализация в Арабия.
Лошото е, че неоконсерваторите във Вашингтон искат да наложат мир на арабите със сила. Групата около министъра на отбраната Ръмсфелд искаше само главата на Садам и смяташе след това да се изнесе от Ирак. Но след може би е време за малките компромиси. Това е линията на държавния секретар Пауъл, която започна да се очертава още през 2002. Най-ценното в нея е мисълта, че финансовите стимули са по-ефикасни от бомбите. Ще бъде направено много за Изтока, ако Западът съумее да се сплоти около тази линия, а не пак да се изпокара при следващата терористична акция.
Впрочем за да има успех модернизационният пакет, опаковката му е също така важна, както и съдържанието. Затова той не трябва да бъде просто спуснат "от горе". За съжаление американците и европейците планират да представят програмата на предстоящата среща на високо равнище на Г-8. Все едно легендарната хелзинска конференция през 1975 да бе преминала без участието на руснаците.
Още от самото начало всяка близкоизточна инициатива трябва да включва всички непосредствено заинтересувани. Естествено, никой арабски владетел няма да приеме да бъде обезвластен по пътя на свободни избори. Това не направиха и руснаците през 1975. Само че те обещаха да спазват човешките права и тази пукнатина в системата започна постепенно да се уголемява. Днес е необходимо същото търпение, за да бъде разбит близкоизточният бетон. Демокрацията е видението на едно далечно бъдеще. Но повече права за жените, независими съдии, свобода за медиите са неща, които прояждат основите на диктатурата. Това включва също дискретен натиск и изкусителни стимули.
Така една дългосрочна перспектива би могла да усили нуждата от реформи в ислямския свят. Още днес араби, иранци, пакистанци мразят своите владетели и говорят за демокрация и избори. Дано те продължават да говорят така, докато придобият усещането, че това са техни собствени идеи. Тогава те ще ги приемат без проблеми.
Реклама