Текст на критичния доклад за положението в България, така наречения нон-пейпър

ПОЛОЖЕНИЕТО

Политическото положение в България е много по-трудно отколкото се предполага от политическата класа в Германия, дори по-трудно отколкото се описва в последния доклад на Европейския съюз за напредъка на България, макар че този доклад е по-откровен отколкото предишните.

През миналото България имаше - главно в Германия – имиджа на страна, която целеустремено е поела пътя към Европа и която въпреки някои затруднения полага добросъвестно усилия да изпълни критериите. В действителност обаче този имидж не е вече основателен,

и то не само сега, а и вече от четири години насам, откакто цар Симеон II встъпи вдлъжност като министърпредседател. В най-важната област, а именно в борбата срещу организираната престъпност и изготвянето и прилагането на съдебната реформа, както и спешно необходимата в тази връзка реформа на Наказателно-процесуалния кодекс, през всички тези години не бе предприето практически нищо. Години наред правителството на Симеон, както и от август тази година новото правителство на социалистическия лидер Станишев, обещаваха да пристъпят решително към борбата срещу организираната престъпност и въвеждането на съдебна реформа.

Но в действителнот не се случи нищо – и за това има причини. Съществената причина е, че политическите сили, които повикаха Цар Симеон II от емиграцията му в Мадрид и които стояха зад него, както и зад правителството на приемника му Станишев, нямат никакъв интерес към функциониращо правосъдие и към ефективно наказателно преследване. За да се разбере точно това, трябва да е известен генезиса на организираната престъпност в България.

През България минава пътят на дрогата от Афганистан, през Иран и Турция към Западна Европа. През 80-те години ръководството на българската комунистическа партия реши – поради хроничния дефицит на западна валута – да участва в наркотрафика. Той бе организиран от служби в Българската държавна сигурност, митническото управление и тогавашното вътрешно министерство. Когато в края на 80-те години комунистическият режим прозря, че и в Югоизточна Европа предстои краят на комунизма, престъпността бе набързо “приватизирана”. Спечелените от наркотрафика пари бяха изнесени зад граница; по-късно бяха образувани нови, отчасти доходни фирми, търговията с дроги бе реорганизирана. Със сигурност не е случайност, че почти всички стари “кариери” в тези среди водят началото си от комунистическата Държавна сигурност, митническото управление и вътрешното министерство.

Така например лидерът на групировката СИК Милчо Бонев, наречен “Бай Миле” , който през юли 2004 година бе застрелян заедно с петима бодигарда, бе - преди 1989 година - милиционер. Но и на пръв поглед реномирани предприемачи са често – при по-внимателно вглеждане – свързани с бившите комунистически тайни служби. Бившият шеф на групировката Мултигруп Илия Павлов, който със състояние от повече от един милиард долара навремето се считаше за най-богатия българин и който бе застрелян през 2003 година, бе преди промените спортист – борец. Ниговият тъщ, Генерал Чергиланов от запаса бе шеф на военното разузнаване. Както се говори, ръководният екип на Мултигруп се е състоял главно от бивши кадри от Държавна сигурност. Бившият заместник на Павлов например, Димитър Иванов, бе преди 1989 година заместник началник на шесто управление в Държавна сигурност. Това управление на държавна сигурност бе политическата полиция на комунистическата държава, която отговаряше за преследването на другомислещите.

Трябва да се има предвид – и едва комбинацията на двете развития създава опасна политическа ситуация – че през 1989-90 година в България нямаше революция. Това, което се случи тогава, бе началото на процес на промени, който се направляваше от комунистически елити. И така ясно е като бял ден, че целта на този командван от комунисти процес бе да се осигури максимално влиянието им върху бъдещите процеси. Последствието бе, че преплитането – в различни посоки и различни личности - между олигарси, държави и партии, а отчасти и медиите е днес на дневен ред.

ПРИМЕРИ

1. Почти параден пример е Емил Кюлев, вторият по богатство олигарх в България, който – по ирония на съдбата – бе застрелян един ден след представянето на последния доклад на Европейския съюз за напредъка на страната. Кюлев, който е завършил Висшата школа на комунистическото вътрешно министерство, притежаваше заедно с небезизвестния руски олигарх Михаил Чорни една българо-руска банка. През 2000 година Чорни бе екстрадиран от тогавашния премиер Костов, защото “представлявал заплаха за вътрешната сигурност на България”. Любопитна подробност е, че до смъртта си Кюлев бе съветник на сегашния президент-социалист Първанов и че същевременно канцеларията на сегашния министър на образованието Вълчев от царската партия осигуряваше адвокатски подкрепа на Кюлев и банката му.

2.Друг знаменателен пример е опитът на вътрешния министър Румен Петков от БСП да назначи Обществен съвет към Министерството, в който да участват бивши високопоставени кадри от милицията и Държавна сигурност по комунистическо време. Задачата им трябваше да е да съветват по проблеми, засягащи вътрешната сигурност. Членове на съвета беше и Генерал Бриго Аспарухов от запаса, който преди това бе във външното разузнаване и който преди две години бе замесен в голям скандал, когато тогавашният премиер Симеон Сакскобурготски искаше да го назначи за съветник и координатор на тайните служби. Поради силния натиск, главно от западния свят /от Съединените Щати, Великобритания, Италия и Холандия/ Сакскобурготски се видя накрая принуден да отмени решението си. Впрочем, Аспарухов имаше меродавно участие в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров през 1992 година и е обвинаяем в процес заради унищожаване на документи от тайните служби.

Според съобщение на интернет изданието “Всеки ден” Генерал Любен Гоцев от запаса е една от другите “ключови фигури” в Съвета. Изданието цитира председателя на “Международната фондация България” Якоб Йераси, че именно Гоцев е убедил Сиеон да се върне в България. Гоцев бе високопоставен генерал във външното разузнаване и – ако се съди по съобщения в медиите – е участвал в унищожаването на голяма част от документи на тайните служби през 1990 година. След остри протести, главно от страна на демократичната опозиция, министър Петков се видя заставен да разтури Съвета, обаче близко до ума е, че връзките между министъра и комунистическите офицери продължават на неформално равнище.

3. Друг пример: 38-годишният исландски милиардер
Тхор Бьорголфсон сключи неотдавна с инвестиционното си дружество Новейтър Телеком интернешънъл договор с фирмата Адвент интернешънъл за закупуване на част от акциите на нейната дъшерна фирма Вива Венчърз, която притежава 65 процента от българския Телеком. Налице е опция, целия пакет на Адвент във Вива Венчърз да бъде продаден, така че исландският милиардер вероятно ще стане собственик на 65 процента от българския Телеком. Бьорголфсон притежава вече малък пакет от акциите на българския Телеком и от няколко месеца е член на ръководството на дружеството. Говори се, че исландецът е спечилил състоянието си след 1994 година с производстото на лимонада и бира в Санкт Петерсбруг. Вестници като “Обсървър” и “Дъ Гардиън” го обвиниха във връзки с руската мафия. Днес той има дял в банки, фармацевтични предприятия и телекоми в цяла Европа, но главно в Източна Европа.

По време на управлението на Симеон Сакскобургготски

65 процента от Телекома бяха продадени след дълги усуквания за само 280 милиона евро на неизвестната, регистрирана във Виена фирма Вива Венчърз, за която се твърди, че е дъщерна фирма на известния фонд Адвент интернешънъл. Пускането на борсата на останалите
35 процента пък донесоха печалба от 300 милиона евро, което според мнението на експерти означава, че дружеството е било приватизирано на по-ниска от реалната цена. Пазарната цена на Телекома се преценява сега от някои експерти на 1 милиарда евро. Освен това според мнението на осведомени, има основание да се предполага, че Адвент е само фасадата на Вива Венчърз и в действителност зад дружеството се крият съмнителни офшорни фирми.

КОРУПЦИЯ И ПРЕСТЪПНОСТ - СТРУКТУРНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ

На фона на тези обстоятелства за осведомените в България едва ли е изненадващо, че от встъпването вдлъжност на Симеон II и сега на Станишев

на представители на Европейския съюз постоянно обещаваха, че ще се отдаде внимание на темата “съдебна реформа”, което обаче досега почти не се е случило.

Натискът на Европейския съюз за провеждане на реформи в този сектор не може да окаже много въздействие. Представите в Евросъюза по този въпрос са често твърде наивни, защото дори ако се прояви добра воля, ще трае години, докато се сложи край на структурно предопределените корупция и престъпност. Обаче поради споменатите причини средите, които стояха зад правителството на Симеон и което сега стоят зад правителството на Станишев, нямат интерес от функциониращо правосъдие. Затова не е случайност, че от 80 поръчкови убийства, които бяха извършен през изминалоте години, /сред жертвите бе и един бивш министърпредседател/

не бе повдигнато нито едно обвинение.

В момента се шири един друг скандал, която също показва, че зенките на миналото не са изличени. В последния доклад на комисията Фолкер, която проучва скандала по програмата “петрол срещу храни” в ООН, се посочва, че в незаконните сделки със садам Хюсеин са участвали не само редица български фирми, а и българската социалистическа партия – и то по време, когато Георги Първанов бе партиен лидер и Сергей Станишев бе секретар по международните въпроси. Днес Първанов е президент, а Станишев министърпредседател на България.