Тежкото поражение на германските социалдемократи

Германската социалдемократическа партия на канцлера Герхард Шрьодер претърпя историческо поражение на изборите за местен парламент в най-гъсто населената германска провинция Северен Рейн Вестфалия. Социалдемократите получиха 37,1 процента от гласовете на избирателите, което за партията е най-лошият изборен резултат от 51 години насам. Опозиционният Християндемократически съюз отпразнува ясната си победа с 44,8 процента от гласовете. Зелените и либаралите получиха по 6 цяло и две на сто от гласовете. В следствие на историческото поражение на управляващите социалдемократи партийният лидер Франц Мюнтеферинг и канцлерът Герхард Шрьодер предложиха провеждането на предсрочни парламентарни избори през тази есен, тоест една година по-рано. Ето думите на федералния канцлер:

“Поражението на моята партия на изборите за ландтаг в провинция Северен Рейн Вестфалия поставя под въпрос политическите основи на работата ни. Подкрепата от мнозинството на германските избиратели е според мен обезателно условие за продължението на започнатите от нас реформи.”

Лидерът на опозиционния Християндемократически съюз Ангела Меркел приветства възможността за прекратяване на управлението на коалицията от социалдемократи и Зелени. Общите избори за бундестаг се провеждат в Германия през четири години. Предсрочни избори има при изключителни обстоятелства, като окончателното решение се взема от държавния глава. Понастоящем федерален президент е консерваторът Хорст Кьолер.

Германската конституция усложнява процеса по провеждането на предсрочни избори. В нея не е предвидено саморазпускането на парламента или вземането на едностранно решение за провеждането на продсрочни избори.

Два пъти досега във Федералната република са се провеждали предсрочни избори – през 72-ра и през 83-та година. Това стана възможно след провала на парламентарния вот, свикан от канцлера.

Пътят води винаги през член 68 на германската конституция. Ключова роля играе федералният президент. Първата стъпка обаче прави винаги канцлерът, който свиква парламентарен вот, известен под името констуктивен вот на доверие. В случай че канцлерът не получи мнозинството от гласовете на парламентаристите, федералният канцлер има право да разпусне парламента в рамките на 21 дни. При предсрочно разпускане на бундестага е задължително провеждането на нови избори в рамките на най-много 60 дни. Правният проблем се състои в това, че въпреки мнозинството на неговата партия в парламента канцлерът се стреми – така да се каже – към гласуване на вот на недоверие, което е възможно единствено чрез загуба на гласове от собствените редици.

Този подход избра и Хелмут Кол след разпадането на коалицията през 82-ра година. През март 83-та се стигна до провеждането на предсрочни избори. Макар и с големи съображения, този подход бе утвърден тогава от германския Конституционен съд.