Творческо вдъхновение и дисциплина
22 май 2009
Текстилните пана на младата българска художничка Надежда Димитрова веднага грабват окото с топлите си земни тонове, в които преобладават оранжевото и жълтото. Фигурите, изобразени на тях, приличат по-скоро на скални рисунки или напомнят на пейзажи с животни от африканската савана. Цветовете се преливат един в друг, сякаш не са били тъкани, а изрисувани с четка отгоре върху паното. Именно това е особеността на готическата техника на тъкане на текстилни пана, която Надежда Димитрова е усвоила в австрийската столица Виена.
Стара техника на тъкане
“Особеното е, че има преливане на цветовете, което в нашите източноевропейски страни не е толкова развито. При нас текстилните пана са по-скоро декоративни, с по-малко цветове, докато тук успяваме да постигнем живописни преливания и се получава ефект, при който не може да се разбере дали текстилното пано е било рисувано или тъкано. Хората винаги се учудват, че всъщност тези преливания се получават по време на тъкането, а не е рисувано отгоре.”
Надежда Димитрова е дошла в Австрия преди дванайсет години, именно за да изучи старата готическа техника на тъкане. Завършила е Виенската академия за приложни изкуства в класа на един от най-известните съвременни австрийски художници, Кристиян Лудвиг Атерзе. Освен вдъхновение, тъкането на текстилни пана изисква голямо търпение и дисциплина, обяснява Надежда Димитрова: “Това е трудоемка технология, която отнема много, много време. Изтъкаването на едно пано - в зависимост от големината му - може да трае от година до две години.” Резултатът обаче, съдейки по работите на младата художничка, е наистина впечатляващ.
“Живописта е началото”
Въпреки че текстилът е нейната голяма страст, Надежда Димитрова се занимава и с рисуване. В началото на юни й предстои самостоятелна изложба в Българския културен институт във Виена “Дом Витгенщайн”, а през юли ще участва и в групова изложба във Виенския музей за младо изкуство MOYA. Младата художничка обяснява: “Живописта и тъкането са привидно два различни жанра. Всъщност, живописта е началото и основата на всяка форма на изкуство, така че по-скоро живописта ми помага в работата с текстила с живописното чувство, с чувството за композиция и познанията за цветовете.”