Съпротива срещу нарастващото влияние на десните екстремисти

Темата за десния екстремизъм присъства непрестанно в германските медии: не само с информации за расистки прояви, но и с множество конференции и дискусии за борбата срещу ксенофобията. Въпросът е обаче, как се действа на практика и защо дясноекстремистките прояви не са изчезнали от всекидневието на хората най-вече в източната част на Германия. Арнд Грос посети наскоро малкия град Митвайда в Саксония, в който се създаде граждански съюз срещу десния екстремизъм.

При последните местни избори дяснорадикалните партии в Митвайда получиха девет процента от гласовете. Влиянието им непрекъснато расте, твръдят мнозина в малкия източногермански град и затова не искат да

стоят безучастно настрана. Решили са да създадат граждански съюз. На учредителното събрание е дошъл 25-годишният Кристоф. Той не крие левите си убеждения. Изобщо външният му вид: дълги африкански плитки, го превръща автоматично в мишена за десните екстсремисти:

Хората се страхуват. Аз например, знам много добре по кое време, къде трябва да се движа, казва Кристоф.

Често му се е случвало да бяга, понкяго дори, за да спаси живота си. И 20-годишната Лорен от Митвайда твръди, че й е дошло до гуша от десните екстремисти в града. само че никой не предприема нищо:

Пратих e-mai до градската управа, защото спорде мен ситуацията се изостра все повече и повече.Освен това се страхувам, че десните ще станат прекалено силни, че са все по-добре организирани, казва Лорен.

Градската управа отговорила на електронното й писмо. Отговорът гласял: обърнете се към полицията. ”Твръде подтискащо!” казва Лорен и затова сега е решила, че трябва да се включи в новия граждански съюз сещу десните. Той се нарича ”Съюз за човешко достойнство срещу десния екстремизъм”.

За учредителното събрание са дошли около 150 души от всички прослойки: тук е пасторът, има няколко от местните творци, много пънкари, които се отличават с пъстроцветните си прически и пенсионери от Лявата Партия ПДС. Всички са твръдо решени да предприемат конкретни мерки срещу десния радикализъм в града и най-вече да се организират срещу нарастващото му влияние. Защото привържениците му са доста добре организирани. В окръг Митвайда има няколко неонацистки братства. Нападенията ичм над младежки клубове са почти ежедневие, също както и заплахите и нападенията над чужденци. На мнозина в града им е дошло до гуша от това и са готови да действа с общи усилия. Междувременно и градската управа отвори очите си за нарастващата опасност. Затова учредителното събрание на новия граждански съюз се провежда в една от общинските зали. Общинарите са готови дори да отпуснат пари за дейността на новия съюз: сто хиляди евро на година. Финансовата подкрепа е от голямо значение, твърди Бьорн Редман, един от основателите на съюза:

Никой от социалните работници, който се занимава с младежите или пък никое училище не е в състояние да подеме битка срещу десните екстремисти, без да има нужното финансово обезпечение. Невъзможно е, без пари да създадеш съюз, който си поставя за цел да привлече все повече хора и да се занимава с обществена дейност.

Под декларазцията за създаването нао гражданския съюз в Митвайда се подписват 65 души. Първата задача, която си поставят е, да заличат хитлеристките пречупени кръстове, изрисувани по някои от сградите в града. Готови са да започнат още на другата сутрин, защото нямат търпение да поставят първия знак, за това че ги има, че в Митвайда има съпротива срещу неонацистите. Съюзът планува вечери с музика, на които ще бъдат канени чужденци,за да разкават за всекидневието си в Германия. Целта е, крачка по крачка да се извоюва обратно обществеността в града, а и публичното пространство, доминирано все повече от десните екстремисти. Те междувременно участват в дискусии и дори умеят да аргументират тезите си. Затова съпротивата срещу тях няма да е лесна и изисква кураж, казват от новосъздадения съюз. Не случайно навън пред сградата има множество полицаи. Информацията за учредитерлното събрание на гражданския съюз предизвика заплахи от страна на неонацистите, които по традиция се аргументират не толкова с думи, колкото с юмруци.