Съмнителният култ към личността на покойния Слободан Милошевич

�зприема това от многобройните жертви на “Касапина на Балканите”, пита в коментара си Верица Спасовска.

Култът към личността е феномен от миналото – добре познат ни е от времето на Тито, на сталинистка Русия и комунистическа Северна Корея. Мястото на този култ е всъщност на сметището на историята, а не в ежедневието на привидно демократични държави, чието зряло население би трябвало да е в състояние да отправи критичен поглед към работата на политическите си лидери. Привържениците на покойния Слободан Милошевич, сръбската Социалистическа партия, посяга въпреки това към това застаряло, крайно популистко уръдие на пропагандата срещу Запада. Тленните останки на бившия сръбски президент се намират в момента в непосредствена близост до гроба на Тито в луксозния Белградски квартал Дедине. Така Милошевич е поне в отвъдното близо до човека, на когото винаги е завиждал за отдадената му слава.

Погребението на Милошевич ще е без национални почести, сръбският президент Борис Тадич успя да предотврати поне това. Култът към личността на Милошевич достига въпреки това връхната си точка – от днес ковчегът с тленните му останки е изложен за поклонение в Музея на ревлюцията в Белград. Социалистите, представени в сръбския парламент от 22-ма депутати, са си извоювали тази отстъпка явно чрез заплахата, че в противен случай ще гласуват вот на недоверие на правителството на малцинството на премиера Кощуница.

Култът към личността на диктатора Милошевич е гавра с многобройните жертви на режима му. При това не става дума единствено за хърватите, босненците и албанците, станали жертва на агресивната му асимилативна политика, но и за онези сърби, рискували преди шест години живота си, за да свалят Милошевич от власт.

Отношението към смъртта на бившия сръбски диктатор хвърля светлина и върху съмнителния подход на сръбското правосъдие. Отменянето на заповедта за арест срещу вдовицата на Милошевич Мира е скандално. От години насам сръбските власти разследват нея и сина й Марко Милошевич за многобройни престъпления – от поръчкови убийства до контрабанда с цигари. Подсигурявайки им имунитет, сръбското правосъдие нарушава точно тези принципи на демокрацията, които Европейският Съюз изисква от всяка една страна-кандидатка за еврочленство.

Остава единствено надеждата, че обстоятелствата около погребението на Слободан Милошевич ще останат в спомените на политическа Европа като неприятен, но за щастие кратък епизод от съвременната сръбска история. Предпазливото приближаване на Сърбия към Европейския Съюз, пътя за което прокара премиерът Кощуница, не бива да бъде разрушено от проклятието на Старите.