Съгласието на ЕК не прави проекта АЕЦ-Белене по-малко нерентабилен

Високорисков, необоснован, икономически нерентабилен - това са най-често чуваните критики към проекта АЕЦ-Белене. Според повечето независими експерти, България нито се нуждае от втора атомна електроцентрала, нито пък е по силите и да реализира подобен грандомански проект.

От другата страна са неговите застъпници - хората от ядрено лоби и всички останали, които ще спечелят от строежа на АЕЦ-Белене. Въобще когато в България възникне широка дискусия за нещо, винаги е ставало въпрос за пари. А около проекта АЕЦ-Белене става дума за много пари.

"Бананова република от ядрен клас!"

Да си припомним, че първоначалните разчети за цената на съоръжението се движеха около милиард-милиард и половина щатски долара. Днес ЕК казва, че построяването и оборудването на централата с руски реактор ще струва 4 млрд. евро, а експерти се кълнат, че и това не е реалната цена, и че в окончателния си вариант тя вероятно ще надхвърли цифрата от 6 млрд. евро. Именно високата цена, за която България ще се сдобие със съвременна ядрена играчка, бе поводът, един бивш ядрен шеф да нарече България “Бананова република от ядрен клас”.

Когато през 2002 година замразеният проект за втора атомна беше съживен от правителството на Симеон Сакскобургготски, тогава енергийни експерти твърдяха, че ако не се изгради нова енергийна мощност в България, то най-късно през 2010 година страната ще се сблъска с недостиг на електроенергия от около 2 000 мегавата. В края сме на 2007, а България продължава да призвежда повече електроенергия, отколкото консумират българската икономика и българските домакинства. Според изследване на БАН, към 2015 година България ще има излишъци от енергопроизводство, които няма да могат да бъдат реализирани на Балканския полуостров, каквито сметки си правят сега и политици и експерти. Накратко - съществува сериозен риск, бъдещата АЕЦ-Белене да не намери място въобще на енергийния пазар. Да не забравяме, че дотогава този пазар ще бъде окончателно либерализиран, което означава, че той ще се отвори за евтината електроенергия, предлагана от големите играчи като Русия или Украйна. Това допълнително ще направи нерентабилен проекта за нова ядрена мощност в България, а липсата на интерес към него от частни инвеститори само доказва горната теза.

Така като нищо може да се окаже, че след 7-8 години България ще разполага с ядрени мощности, които няма да и носят очакваните печалби, а ако НЕК, която ще бъде длъжна да изкупува тока от централата независимо от цената, не може да продава този ток, то възниква въпросът, кой ще плаща огромния заем и лихвите по него?

"Има тук някакви пари ..."

Адам Смит го е казал най-добре – най-шумните защитници на обществения интерес всъщност се интересуват най-вече за личния си интерес. Те вероятно вече са договорили своите комисиони, и сега седят и доволно потриват ръчички в очакване на големите пари, които се задават на хоризонта. "Има тук едни пари ..." - ето как отново се сбъскваме с порочната практика от годините на прехода в България, когато много хора забогатяха съмнително бързо. Впрочем, той и затова е толкова измъчен българският преход, защото беше извършван на тъмно, напълно непрозрачно и от алчни хора, за които "Има тук някакви пари ..." се беше превърнал в девиз и символ-верую, в нещо като лична философия за собственото им оцеляване.

Дайте да си построим централа - гласи девизът сега, в който рефрен вече приглася и ЕК. Ама дали ни трябва, и дали е по джоба ни, все едно. По-важното е да се вземат парите. А пък сметката да плаща който си иска. И без да искаме, тя ще легне върху нас и поколения българи след нас, ще плащат нашите деца и децата на техните деца. Защото преди много години някой е решил, че “Имало там едни пари ...", които трябвало да се вземат!

На всяка цена.