1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Съвместимостта на вярата и парите във Ватикана

18 април 2005

Ватикана не предоставя финансови равносметки или бюджетни планове. Точно това потайнство е причина за многобройни спекулации и интриги.

https://p.dw.com/p/AucC
Снимка: AP

На пръв поглед папата изглежда като човек без всякакви средства. Той не получава заплата, дори не притежава портфейл. Според светските принципи той разпорежда като всевластващ монарх, без обаче да притежава толкова важните за материалния свят златни монети. В същото време обаче папата получава всичко, от което се нуждае. Скъсат ли се обувките му, те биват моментално заменени с нови. Ястията, виното и сладкишите са също безплатни. Историкът Хартмут Бенц, който се занимава научно с финансите на ватиканската държава, подчертава относителността на слуха за богатствата на Ватикана.

“Ватикана е по-скоро бедна държава, която със сравнително малко средства трябва да изпълнява многобройни задачи. Ватикана зависи до голяма степен и от солидарността на световната църква, както и от даренията на близо стоте местни църкви”, казва Хартмут Бенц и подчертава, че богатството на Ватикана се състои по-скоро в непродаваеми ценности. Катедралата Свети Петър и произведенията на изкуството в многобройните музеи не могат да бъдат продадени, стойността им е символична. Ватикана не е обаче изцяло безимуществена държава. Тъй като не се публикуват данни за благосъстоянието на града-държава, специалисти определят, че то възлиза на най-малко един и най-много 12 милиарда евро. Хартмут Бенц казва:

“Ватикана като държава, като суверенна държава с площ 44 хектара, и Ватикана като седалище на Светия престол, на управлението на Римокатолическата църква, към която на този етап принадлежат над един милиард католици по цял свят, това са две автономни части на едно и също нещо. Тези две части се управляват с отделни финанси, които представляват бюджета и с които се заплаща персонал, както и обновяването на сгради и църкви.”

Това означава, че управлението на Римокатолическата църква, наречено Свети престол, и суверенната съгласно международното право държава Ватикана имата отделни бюджети. През последните няколко години те възлизат на близо 210 милиона евро годишно. От 2000-ната година насам обаче и двата бюджета отбелязват дефицити от средно пет процента, което възлиза на близо 10 милиона евро годишно. Някои от чуждестранните представителства на Римокатолическата църква, на църковен език епархии, са по-богати от държавата-майка. Кьолнската архиепископия например се бори с тази в Чикаго за мястото на най-богатата в света епархия. На цели 680 милиона евро възлиза бюджетът на Кьолнската архиепископия за изминалата година. Отделните епархии подпомагат Светия престол в Рим.

“Светият престол разполага със средства под формата на недвижим имот, по формата на дадени под наем сгради или жилища, също под формата на акции, облигации и злато”, казва Хартмут Бенц и уточнява:

“Инвестициите на Ватикана се определят не според възможната печалба, а според моралната обосновка на финансовата операция. Това означава, че Ватикана не влага средства в химически концерни например, които произвеждат противозачатъчни средства, или пък в стоманодобивни предприятия, които директно или не подпомагат оръжейната индустрия.”