Съвместими ли са конфуцианството и човешките права?

Тезата за азиатеца, привързан към колектива и отхвърлящ западния индивидуализъм, е застъпена през 90-те години особено в Сингапур. В съответствие с тази теза правата на гражданите масово се орязват. Китай често бива споменаван в медиите за нарушения на човешките права. И нищо чудно, след като никъде в света не се екзекутират толкова много хора, журналисти излежават строги присъди по твърде несъстоятелни обвинения, инакомислещи и дисиденти се преследват от държавната власт. В рамките на германско-китайския диалог за правовата държава Китай обаче поне си задава въпроси относно правозащитната практика в страната. Китайската страна обича да се позовава на различните си културни традиции, от които произтичало и друго разбиране за човешките права. Какво казват по въпроса обаче китайските класици и най-вече Конфуций?

Непредубеденият поглед към класическите китайски съчинения и конфуцианската традиция действително позволява други тълкувания, обяснява Хайнер Рьоц, професор по синология в университета в Бохум. Самото понятие “човешки права” почти не се среща в класическата китайска философия или се среща също толкова рядко, колкото и в класическите европейски съчинения. Понятието “човешки права” е продукт на новото време. Въпреки това в класическата китайска етика се срещат правозащитни елементи. Проф. Рьоц сочи представител на конфуцианската школа от края на 4 век преди Христа, философа Монгзе, който има, според днешните разбирания, прогресивна представа за човека.

“При него, пояснява проф. Рьоц, се казва, например, че всеки човек е добър по природа, т.е. той е добър в морален смисъл и следователно е същество, способно да отсъжда кое е морално правилно и морално неправилно.”

Тъй като се различава от животните, казва китайският философ, човекът не бива да бъде третиран като животните, това унижава човешкото му достойнство. Конфуцианството се тълкува преди всичко като етика на покорството и йерархията, защото постановява отношенията между поданик и господар, мъжа и жената, между по-големия и по-малкия брат. Проф. Рьоц изтъква обаче, че при това се пренебрегва друго едно течение в конфуцианската философия, което постулира равенството между хората.

“Историята се развива така, казва проф. Рьоц, че китайската интелигенция се формира в центъра на властта, а именно посредством системата на изпити, чието съдържание са наложените от конфуцианството текстове. По такъв начин конфуцианството тясно се свързва с държавната институция. Ето защо не е лесно да се демократизира конфуцианската етика.”

Че връзката между конфуцианството и човешките права все пак не е напълно заличена, показва примерът на един представител на конфуцианската школа, който участва в изработването на Общата декларация на човешките права през 1948 г. Като представител на неговата културна традиция, но и като човек, получил западно възпитание, той играе важна роля в изработването на общата декларация. Този факт показва, че самата декларация не може да се разглежда само като продукт на Западния свят и това е сериозен аргумент срещу упрека, че става дума само за обобщение на западната идеология.