Сто години от откриването на първото училище по системата Монтесори

Този, който отваря оранжево боядисаната врата и прекрачва прага на детската градина Монтесори в берлинския квартал Вилмерсдорф се очудва на необичайната тишина. Тук никой не вика и не скача. Четиригодишната Паулине лежи по корем на пода и реди пъзел от дървени геометрични фигури. В същото време шестгодишният Йонас пълни буркан с бобени зърна и тихичко ги брои едно по едно. На една от боядисаните в жълто стени е окачен огромен плакат. На него с разкривен детски почерк пише: ”Помогни ми да се справя сам!” Това е мотото на педагогиката, развита от д-р Монтесори. 37-годишният Райко Вилдгубе е възпитател в детската градина. Той минава бавно покрай стаите и първоначално само наблюдава. Помага, когато някое от децата го помоли за това:

В педагогиката на Монтесори няма типичното анимиране в смисъл на ”Мили деца, сега ще ви покажа, кое е добро за вас”. Децата сами трябва да направят откритията си и да кажат, какво ги интересува днес, с какво искат да се занимават. Те могат да решават сами, разказва Вилдгубе. Според Монтесори всяко дете е самостоятелна личност със свои нагласи. Децата, които могат даправят това, което искат не са агресивни, не викат, а се концентрират в това, с което се занимават.

Свободата на детето и най-висшият приоритет в педагогиката на Монтесори, но това не означава разглезването му, както твърдят някои критици на този вид алтернативно обучение. Правилата в него не са много, но те са задължителни и не се променят. Например: играчките са само по една от вид, т.е. ако някое от децата вече се занимава с дадена играчка, другите трябва да се научат да чакат и да не му пречат.

Важно е също така децата да се научат да възприемат с всички сетива предметите, с които се занимават. Децата прокарват пръстчета по отделните букви, изрязани от плътнна хартия и така учат азбуката. Теглят доматите,които ядат или пък мерят молива, с който пишат, за да придобият усещане за тегло и големина. Вместо абстрактно преподаване, тук залагат на практически придобитите знания, при това в малки групи.

В образователрната система на Германия това е лукс, за който се чака и се заплаща. Фрауке Пробст, например е чакала две години, докато се освободи място за дъщеря й в детската градина Монтесори:

Тук дъщеря ми може да развие индивидуалните си качества, разкщазва майката. По-големият ни син беше в обикновена детска градина. Виждам, че дъщеря ни за разлика отнрего може от ранна възраст много добре да преценява, какво иска и да бъде последователна в желанията си.

Точно това е ефектът от този алтернативен начин на образование, създадена от д-р Мария Монтесори преди сто години.Тя е първата жена в Италия успяла не само да завърши медицина, но и да получи докторска титла. Първоначално Монтесори работи в бедняшките квратали на Рим като детска учителка и педиатър. Събраният там опит й помага да развие алтернативните си образователни методи. Райко Вилдгрубе пояснява:

Революционното при Монтесори е, че тя слага край на класовото мислене в педагогиката и заявява: всяко дете, без значение на социалния си произход инационалност има еднакъв модел на развитие. В онова време болните и недъгави деца са били изолирани, с тях са се занимавали по-малко. Монтесори обаче установява, че точно тези деца могат да се развиват като връстниците си.

Тези принципи се прилагат и в детската градина в берлинския квартал вилмерсдорф. Тук идват 24 деца и три от тях са с физически недъзи. В групите има деца на различна възраст и от различен социаленпроизход. Многообразието и самостоятелността са основни характеристики в програмата на тази детска градина. За малкия Юри това е напълно естествено:

Страхотно е, че мога сам да си избирам, какво да правя и че не възрастните ми казват: сега ще правиш това и това. Хубавото на Монтесори е, че се чувствам по-добре и по-свободен.

И макар Юри да не знае, това си има совята цена. Не само неговите родители плащат допълнително за този вид обучение,защотодържавата хинансира само частично алтернативното образование по системата Монтесори. Често родителите помагат с каквото могат- готвят или пък поправят и боядисват. В Германия дори и педагогическото образование за системата Монтесори се заплаща от бъдещите преподаватели. В Холандия или пък САЩ тази педагогика е призната като вид държавно обучение.