Стоте дни на Барозу
2 март 2005
С една дума: десният лагер подкрепя комисията, левите я нападат. Европейският парламент одобри работната програма на Барозу за 2005 само с гласовете на християндемократите и либералите. Социалдемократи, Зелени и комунисти гласуваха против.
Тъй като Еврокомисията иска на първо място да стимулира икономиката, тя бива остро критикувана от левите партии в Европарламента, но също така енерегично подкрепяна от дясното крило. Що се отнася до икономиката и пазара на работната сила, комисията има много ограничени възможности. Тя може единствено да се опита да тласка правителствата във вярната посока. Но основните решения в това отношение се взимат в столиците на отделните страни-членки. Към новия дневен ред на ЕС спада и искането за по-важна роля на националните парламенти в осъществяването на икономическата стратегия на ЕС.
Може би тъкмо предчувствието за конкуренция от националните парламенти кара някои евродепутати така да се разгорещяват. Само че в последна сметка Европейската комисия не е верният адрес за техните нападки. Много от критиците в Европарламента не виждат, че работната програма на комисията не се свежда само до призиви за повече стопански растеж. Комисията все пак не е правителството на ЕС. Нейната мисия, това е добруването на европейците. Тя трябва да обедини всички политически интереси, от ляво до дясно. Така че нейната сила се състои тъкмо в това, заради което я обвиняват критиците й: нейната многостранност.
В своята стратегия Еврокомисията изтъква както стопанския растеж, така и социалната защита. Тя пледира както в полза на търсещите работа, така и в името на бъдните поколения, които не трябва да се окажат затрупани под планина от дългове. Тя иска да засили конкурентоспособността на индустрията, но без да забравя опазването на околната среда. При тази квадратура на кръга човек може да се движи повече или по-малко елегантно. Проблемът на Барозу може би е в това, че той не свежда достатъчно ясно на обществеността възможностите за действие и задачите на своето ведомство.
Очевиден е копнежът на много политици по едно истинско европейско правителство. Затова Мартин Шулц, фракционният шеф на социалистите в Европарламента, ще продължи да настоява за единен език, имайки предвид всъщност социалистическия; Сдружението на производителите ще критикува социалната програма на ЕС, докато профсъюзите пък призовават на голяма демонстрация в Брюксел на 19 март.