Стопанска панорама

• Германия е световен шампион по използването на вятърната енергия – що се отнася до инсталираните мощности. Почти една трета част от електроенергията добивана по този начин в света се произвежда в Германия. Шампиони по отношение на износа са датчаните, а датската фирма Вестас е водеща на пазара. Макар и дялът на изнасяната от Германия електроенергия, добивана от обновляеми енергоизточници и масивно стимулирана от правителството, постоянно да нарства – той е все още сравнително малък.

На германската енергийна агенция, съкратено ДЕНА, която е федерална институция, още преди 2 години бе възложено да стори повече за износа на обновляемите видове енергия ”произведени в Германия”. В тях е бъдещето, най-вече в южните страни, смята парламентарният държавен секретар във Федералното м-во на икономиката Резо Шлаух от партията на зелените.

Шлаух:

”Развиващите се страни и страните, които са на прага на индустриализацията си, разбраха, че обновляемите енергии са важни за енергоснабдяването им, за да могат да изградят независимо от мрежите енергоснабдяване и за да се отърват от зависимостта си от петрола.”

100 германски фирми междувременно са обединени от Германската енергийна агенция ДЕНА в нейната експортна инициатива. Агенцията организира германски презентации на мострени панаири, установява контакти, помага при решаването на сложните детайлни въпроси. Ако се стигне до заплануваното инсталиране на германски вятърни турбини и в Сибир, то тогава например трябва да се изясни, дали перките ще са в състояние да издържат екстремално ниските температури до минус 65 градуса.

Освен това в редица региони по света е трудно да се установят условията за нежните енергии, преди да се стигне до инвестиции. Ето какво казва по въпроса шефът на ДЕНА Щефан Колер:

Колер:

”За целта създадохме наръчници, позволяващи да се правят изводи за енергийно-икономическите условия в съответните целеви страни. Защото естествено е необходимо да се знае, за какви пазари се произвежда и има ли поощрителни програми там. Тези наръчници се търсят много.”

Или пък правителството помага съвсем практически: съществува програма за поощряването на слънчевата електроенергия по покривите на германските институции зад граница. Държавният секретар Резо Шлаух казва следното:

Шлаух:

”Характерен пример е слънчевият покрив на немското училище в Атина, което ще виждаме като фон по време на телевизионните репортажи и за чиято реализация ние двамата с г-н Колер се ангажирахме и лично.”

30 % от германската ветрена енергия се изнасят, само 12 % при слънчевата. Т.е. тези цифри могат да се увеличат. По отношение на слънчевата енергия държави като япония чисто и просто започнаха по-рано с научните изследвания и с прилагането на пазара, а сега става ясно, че си е струвало. Германската експортна инициатива затова сега залага и на онези области, които все още навсякъде по света са от сферата на научната фантастика, като например геотермията. Вернер Бусман, управителен директор на Германското геотермично сдружение, току що е сключил договор за коопериране с руското геотермално обединени за полуостров Камчатка.

Бусман:

”Това е регион със силно изразен вулканичен характер, където има много големи геотермални ресурси, които са лесни за оплозотворяване. В земята има големи количества горещи пари, големи количества горещи води. Самият регион обаче страда от остра енергийна недостатъчност, докато същевременно е разположен върху голям геотермичен потенциал, който само трябва да бъде разработен чрез сондажи, за да се построи върху му електростанция."

Особено много разчита на износа браншът на вятърната енергетика който скоро иска да постигне експортен дял от 50-60 %. На германска теритироия пазарът за близо 15-те хиляди вятърни турбини е до голяма степен изчерпан.

.................

Понастоящем на развиващите се страни и на страните намиращи се на прага на индустриализацията си се отпускат генерално по три процента и половина намаление на вносните мита за индустриални продукти, текстил или преработена селскостопанска продукция. Т.е. ако вносното мито е 10 %, то се налага само на 6 и половина % от стойността на стоката.

50-те най-бедни развиващи се страни могат за изнасят напълно безмитно за Европа всички видове стоки, освен оръжие. За държавите, които поощряват борбата срещу производството на дрога, стимулират правата на трудещите си или произвеждат по особено екологични методи, се прави отстъпка 5 %. Комисарят по търговията на ЕС Паскал Лами заяви неотдавна, че иска да се премахне принципа на равномерното разпределяне и да съсредоточи този вид помощ върху наистина най-нуждаещите се държави.

Лами:

”Искаме да се опитаме, да превърнем системата в по-проста, обективна и прозрачна, в светлината на придобития опит и търговските диспути, които сме водили.”

ЕС днес всяка година внася стоки на стойност 53 милиарда евро от развиващите се страни, за които митата са намалени. По този начин европейският търговски блок е на челно място в световен мащаб, следван от САЩ, които внасят стоки за около 16 милиарда евро от развиващите се страни, попадащи под преференциалните права. В бъдеще според евро-комисаря Паскал Лами, стимулирането ке зависи най-вече от това, доколко успешно дадена страна се е утвърдила в даден пазарен сегмент.

Лами:

”Общият критерий за класацията ще бъде пазарният дял. Ако дадена страна е постигнала определен пазарен дял, няма да считаме повече за необходимо да й отпускаме преференции. Тогава можем да преразпределяме облекченията върху по-бедни страни.”

За страни, бележещи бърз икономически растеж, като Китай или Индия това би могло да означава, че ще изгубят данъчните си предимства, признава Лами. Меродавно щяло да бъде единствено, дали дадена страна е достигнала определен дял на световния пазар, например в сектора на конфекцията. В това отношение още сега позициите на Китай са дотолкова силни, че страната не се нуждае от специално стимулиране, изтъква евро-комисарят по търговията.

Лами:

”Истината е, че Китай днес получава близо една трета от всички предимства. Това е много, преди всичко като се има предвид, че САЩ изобщо не отпускат на Китай предимства по линия на развиващите се страни.”

Икономисаното от Китай би могло да се прехвърли на по-бедни производители като напр. Бангладеш,откъдето близо 8 % от стоките се изнасят с митнически преференции в ЕС.

Предложените нови правила тепърва трябва да бъдат одобрени от страните-членки и от Европейски парламент. Конкретни данни и стойности ве могат да бъдат назовани, а това ще стане в хода на траещата около година и половина законодателна процедура.