Стопанска панорама

Резерватът Пайн Ридж на индианците Лакота в Южна Дакота се числи към един от най-бедните райони в САЩ. Около 85% от живеещите в него са безработни, а средната възраст, която мъжете достигат е едва 45 години.

Някои индианци се опитват въпреки трудностите да основат предприятия и фирми, и да създадат нови работни места.

Карлин Хънтър е потомствена индианка и предприемачка, която може да се похвали с успех. Седалището на фирмата и се намира в малкото село Кийле. Когато хвърля поглед назад в миналото, тя казва с гордост:

Преди 11 години реших, сама да основа предприятие, за да покажа на трите си дъщери, че е възможно един индианец да се справи сам, и за да дам пример на хората: Ако Карлин успее, ще успее и всеки друг.

И тя успява, въпреки всичките бюрократични пречки и липсата на пари. Помага и един приятел. В началото тя и нейните помощници работят и се помещават в нейния килер. Днес тя има своя собствена офис-сграда, 11 постоянно назначени и 32 на половин работен ден. Всички от племето Лакота. Те всички работят като телефонисти и отговарят на телефонните обаждания на хотлайна на фирма от Тексас. Бизнесът върви добре.

Карлин се надява други да последват примера и и да основат фирми или предприятия. Помощ могат да получат в ′Лакота Фондс′. Фонд от индианци за индианци. Тук те могат да получат стартов капитал за започване на собствен бизнес или просто съвет и препоръка.

Тафи Лаферти, която от години работи в ′Лакота Фондс′ разказва, че често трябва да помага със съвети на членове на племето и да обяснява, как изобщо функционира икономиката на белите хора:

Лакота винаги са се занимавали с търговия. Ние сме разменяли и търгували с други племена с плодове, месо или коне. Ние винаги сме търгували, само че без пари. Цялата концепция и устройство на паричната икономика са ни чужди.

Индианката Кати Стоувър също е работила като съветник към ′Лакота Фондс′. Миналата година тя и приятелят и отворили хотел. Това е било възможно само, защото приятелят и е дългогодишен и надежден клиет на банката, която им отпуска кредита:

Заради добрите връзки на приятеля ми в банката и моите познания в сферата на финансите, решихме, че ще успеем. Те ни се довериха и ни отпуснаха много пари. Друга банка в Южна Дакота нямаше дори да ни удостои с поглед.

Това не е чудно. В резервата няма никаква сигурност и често липсва каквато и да е било инфраструктура. За своя хотел Кати Стоувър и приятелят и е трябвало сами да прокарат вода, канализация и ток, а самия хотел те са построилил със собствените си ръце. Но това си е заслужавало, казва Кати. Нейният хотел е единственият в резервата и следователно е добре посещаван.

Марк Тилсън също се отличава с интересни идеи. Той се надява да отвърди на пазара вкусно лакомство от биволско месо, което е бедно на калории и холестерин. Според него в идеята му има много потенциал. В погледът му проблясва американски предприемачески дух.

В очите на продавачката на бижута от селото Кийле, Арлет Лауд Хоук, също проблясва нещо. Това са обаче сълзи. Погледът и се рее в далечината, над земите на нейните прадеди:

Единственият шанс да преживеем, е да основем собствена фирма и децата ни да се научат, как функционира икономиката в ′Бяла Америка′. В бялата Амелика всичко се върти около сделките и търговията. Затова казвам на децата ми: търгувайте, работете, печете пица и я разнасяйте или продавайти кафе и снаксове. Само тогава ще успеете.

Това е племето Лакота в резервата Пайн Ридж в Южна Дакота- някога господар на земите, сега изолирани в оградени местности хора, чията мечта и цел е да могат да продават кафе или да разнасят пици по домовете, за да осигурат прехраната на семействата си.

* * *

Сербан Енеску седи сбръчил чело. Как по дяволите да пренесе тежките охладителни системи за мляко до колибата си, която се намира на 1500 метра височина, в края на една планинска пътечка в румънските карпати. Този проблем Енеску трябва да реши до месец юли, когато в сила влизат стандартите за хигиена на ЕС.

Евро-дипломат от Букурещ пояснява, че който иска да произвежда мляко в планината, трябва да притежава охладителни системи, както и да е постоянно захранен с вода.

За Сербан Енеску, а и за много други овчари това може би е краят. И той, като много други, досега е произвеждал млякото в малката си планинска колиба, където няма нито ток нито течаща вода. Според данните на румънските здравни служби, леките хранителни натравяния, след консумация на сирене, не са рядкост. 85% от добитото мляко не отговаря на стандартите на ЕС.

В селското стопанство досега не се усеща много то икономическия подем в страната. Пътищата с в лошо състояние, а в къщите няма ток и вътрешни тоалетни. Хората се надяват на помощ и субсидии от ЕС, но пари ще потекат само, ако се изпълнят ред норми и условия. Фураж, хигиена, преработка, организация и разпределение- за всяка стъпка от производството има специална наредба.

Три месеца след присъединяването към ЕС селяните са в безизходица. Повечето нямат нито нужните пари за модернизация, нито знанията. Овчарите напускат планините още сега. Много то тях са объркани, затова продават стадата си и емигрират в Италия, Франция или Испания. Хората не разбират целия този шум. Една селнка казва “Ние правим сирене от години и досега никой не е умрял!”

Овчарите и селянитe, които произвеждат мляко са, обаче, само един пример. В бъдеще се очаква да се появят още проблеми.

Наблюдатели посочват, като главна причина, неефективната и корумпирана бюрокрация в страната.