Старият национализъм на нова Русия и Европейският съюз
19 септември 2008
След кавказкия конфликт често започна да се споменава понятието "връщане на историята" - като иронично напомняне за тезата на Франсис Фукуяма за "края на историята". Едва ли някой си спомня обаче, че Фукуяма вижда
"краят на историята"
въплътен не в САЩ, а в политическото образование, което по негово време се нарича Европейска общност. Все по-голямото обвързване на държавите и обществата, транснационализирането и успоредното конституционализиране на правото, решаването на конфликти по пътя на преговорите - във всичко това американският учен разпознава бъдещето, в което в реално-демократичната политика вече няма да има действителни съперници.
Русия, възприела идеологията на "суверенната демокрация" и безцеремонно действаща като силова държава, поставя под въпрос подобни тези. Неминуем изглежда конфликтът между пост-суверенния Европейски съюз и източната велика сила. Съюзът се нуждае от дългосрочна стратегия за "кризисния пояс" на Изток. На пръв поглед Русия има много повече основания да се страхува от САЩ, отколкото Европейският съюз; САЩ конкретно подпомогнаха Грузия с военни съветници и налагат идеята за скорошно разширяване на НАТО.
Едва ли може да се отрече, че и в рамките на Европейския съюз има държави, които твърдо защитават националните си интереси; същевременно е налице култура на компромисите и консенса. Другата особеност на Евросъюза е динамиката на разширяването му.
Тези качества се схващат от мнозина в Русия като пряка заплаха
Както изтъква българският политолог Иван Кръстев, за Москва е по-добре да подържа отношения с отделни страни от съюза и същевременно да отслабва самия съюз като цяло. Най-важното изискване, следователно, е Европейският съюз да бъде единен и дееспособен. От централно значение е също така сериозният икономически ангажимент, укрепването на държавността в отделните страни и най-вече обвързването на Турция в дългосрочното стабилизиране на региона.
Освен това на Русия трябва ясно да се даде да разбере, че трансформационните процеси са в крайна сметка и в неин интерес. Стабилни, проспериращи съседи са от полза и за Русия. Европейският съюз трябва да покаже сила и в области, които са решаващи за руската политика. Необходима е обща енергийна политика и кохерентна обща политика на сигурността и отбраната.