“Старите” и “новите” в ЕС

За Йоханес Фогенхубер – евро-депутат от Австрия, след източното разширяване от преди една година, в парламента се е променило почти всичко, включително и в атмосферата на ежедневните заседания. Прекалено чужди са му поведението и гледните точки на повечето от парламентаристите от новите страни-членки:

Фогенхубер:

“Един понякога доста подтискащ национализъм, изявяван без притеснения, както и странното нежелание даже само да се спомене думата “социално”. Чувства се една прекалено американизирана представа за нещата, и тук стигам и до третия феномен: силно желание за подчинение пред Америка и значителна неспособност да си представят, че Европа е еманципирана.”

Мнението на Фогенхубер не е единично. Има обаче и други, положителни гласове. Според Йозеф Янинг – европейски експерт на фондация Бертелсман, “новите” от Източна Евопа се справят много добре в парламентарното ежедневие. Те свикват бързо и безпроблемно с изискванията и се вграждат лесно в съществуващата правна рамка. На по-високо политическо ниво обаче – според Янинг – те имат още какво да учат. Той казва:

Янинг:

“Тук , за съжаление те често демонстрират политическа неопитност в преговорния покер по механизмите за взимане на решения. Правителствените ръководители не са свикнали да вграждат политиката си мисловно в наднационален контекст. Вероятно опиянението от връщането на националния суверенитет е все още прекалено голямо. Често пъти правителствените ръководители се водят в действията си от мотиви, свързани с националния престиж, които обаче са трудно съвместими с работното ежедневие ,включително на ниво външни министри или на ниво Европейски съвет.”

Различният опит на страните от Изтока и Запада по отношение на демокрацията се отразява обаче не само неблагоприятно на представителите на новоприетите държави. Според Йозеф Янинг, понякога се случва “новите” да изпреварват “старите”:

Янинг:

Пример за това е много активната полска източна политика, коята се прояви силно например по отношение на събитията в Украйна. По този въпрос, поляците демонстрираха по-добър и по-сигурен инстинкт отколкото политическите органи в Брюксел, които проявиха колебливост. По този начин се стига до обогатяване на политическия опит в рамките на общността”.

От една страна обогатяване, от друга обаче – и нови конфликти. Една година след източното разширяване, мненията по въпроса, доколко ЕС добре се е справил с приемането на десет нови членки наведнъж, са доста различни:

Янинг:

“ЕС нито се е подготвял последователно за разширяването, нито пък е “смлял” последиците от него. Това се дължи и на социално-икономическите разлики между старите и новоприсъединилите се страни. От друга страна трябва да се каже, че и със 25 страни-членки ЕС не се разпадна, както пророкуваха някои. Въпреки това трябва да се каже, че спойката е значително по-малка и консенсусът се постига много по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед.”

На 25-те спрани членки и в бъдеще ще им е нужна способността да постигат консенсус, защото в бъдещите месеци предстои да се обсъждат някои твърде щекотливи теми. От месец юни нататък започват например преговори за разпределението на структуруните помощи, към които мнозина имат апетити. Онези, които смятат, че са възможни бързи споразумения по въпроса, са непоправими оптимисти.