Среща на високо равнище Буш - Олмерт

*

Всъщност правителството Буш би трябвало да е доволно, че през последните дни иракската война не е сред водещите новини. Но поводът за това не допуска никакво задоволство: победата на Хамас в Ивицата Газа и въпросът за ролята на Америка хвърлят нова сянка върху Белия дом. Непосредствено преди визитата на Олмерт във Вашингтон редица американски наблюдатели, като например Робърт Моли от Международната кризисна група, критикуват остро близкоизточната политика на Буш:

“Преди пет години президентът представи двудържавния модел – Израел и Палестина. Неговата реализация все още не се забелязва на хоризонта. Освен това станахме свидетели на шумния провал на опита да бъде отслабено движението Хамас и изключено от правителството.”

Така че на сегашната среща Буш – Олмерт става дума най-вече за това да се ограничат щетите. Стратегията на Белия дом е ясна: помогнете на палестинския президент Абас и неговото правителство на Западния бряг и изолирайте Хамас в Ивицата Газа, но без да се стига до хуманитарна катастрофа. Външната министърка Райс обеща американска помощ на Абас:

“Ние ще вдигнем икономическите санкции срещу неговото правителство, защото то е признало вече Израел и се обявява против насилието.”

При това американците разчитат на съдействие от Израел, но Райс заяви съвсем ясно, че целта трябва да бъде само една: обединена и мирна Палестина, съществуваща редом с Израел:

“Едно трябва да е ясно на израелците: създаването на палестинската държава ще допринесе за повече сигурност, не за нов терор в региона.”

С други думи, Западният бряг, с международна помощ, трябва да стане пример за успеха на една умерена палестинска политика и да убеди хората в Ивицата Газа, че за тях би било по-добре да обърнат гръб на Хамас. Близкоизточният експерт Денис Рос дава поне известен шанс на тази стратегия:

“Ако успеем да помогнем на Абас да изгради един успешен модел, това би бил коз срещу ислямистите, които иначе не могат да бъдат спрени.”

Оценката на цитирания вече Робърт Моли обаче е много по-сдържана:

“Мисля, че е малко късно. Говорим за неща, които трябваше да се направят още преди една година. Освен това не можем да насочим вниманието си само към Западния бряг и да изоставим на произвола Ивицата Газа. Благоденствие на Западния бряг, глад в Газа – това би бил нов удар за авторитета на президента Абас.”