1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел

8 ноември 2004

Би било пресилено да се каже, че срещата на върха в Брюксел бе среща на хармонията. Бяха отворени стари рани във вътрешната и външната политика, участниците отново изгубиха ценно време в разправии.

https://p.dw.com/p/AsRQ

Във връзка с присъствието в Брюксел на иракския премиер Ияд Алауи отново се очертаха известните различия по въпроса за Ирак: не може и дума да става за изпращането на персонал в Ирак, отново потвърдиха унисоно германският канцлер Шрьодер и френският президент Ширак. От своя страна британският министър-председател Блеър апелира за по-голям ангажимент на ЕС, без обаче да конкретизира призива си.

Изявлението на иракския премиер Алауи при пристигането му в Брюксел също не допринесе за успокояване на положението. Всички реагираха с възмущение на думите му, че Германия и Франция били просто кибици при възстановяването на Ирак; в резултат на което Ширак си замина демонстративно преди съвместния обед с иракския гост. Канцлерът Шрьодер се опита да замаже положението си по дипломатически начин, заявявайки, че думите на Алауи не трябвало да бъдат мерени на везни. Но така или иначе недоволството на участниците в срещата бе съвсем осезаемо.

Страните-членки на ЕС са все така раздвоени и що се отнася до отношението им към САЩ: всички държавни и правителствени ръководители заявиха готовността си да сътрудничат тясно с новоизбрания президент Буш, но различията в интерпретацията на отношенията между Европа и Америка бяха очевидни: Ширак заяви, че предвид силната американска политика е необходимо Европа да укрепи единството си и да демонстрира повече икономическа динамика; Блеър пък призова колегите си да престанат да се опъват на Белия дом.

Различия имаше и по втората голяма спорна тема: реформата на пакта за стабилност на ЕС. Почти половината от всички 25 страни-членки се борят с високи дефицити - Германия нарушава за трета поредна година трипроцентовата граница. Скоро стабилизационният пакт, фиксиращ тази граница, няма да струва и хартията, на която бе написан. Че е необходима реформа е ясно, но каква точно трябва да бъде тя, по този въпрос мненията се разминават.

Шрьодер отново се обяви за по-голяма финансова гъвкавост, побързайки да добави, че разбира се не искал размекването на трипроцентовия критерий. В действителност обаче става дума тъмко за това, как да бъде заобиколена тази граница. Така че есенната среща на високо равнище на ЕС предложи на наблюдателите и на участниците обичайната картина на само с мъка замазани различия.